събота, 11 февруари 2012 г.

ОТКЪС ОТ " Д Р У Г И Я Т В. Л Е В С К И Й "






   Може да се е уплашил тогава.
   Ама чак толкоз едно дете да те стресне, че калъчка да му извадиш…
   Не вярвам чак толкоз да се е уплашил Васил.

   Може и от срам момчето да е заклал – да не каже после на някой, че Левски е плашил неговия сайбия и е искал да му обере парите…

   Ама и тъй да е – сега аз пред хората се червя. Да взема да ги пушкам тия хора сега, дето знаят, че моят син дете като яре заклал…
   Ами че то тъй всяка мома след първата нощ да вземе да коли мъжа си.
   Щото я е срам при него гола да легне…

   Аз ли съм го раждала тоя човек…
   И ако съм го раждала, що не съм го научила чужди пари да не търси…
   Виж докъде води туй чужди пари да харесваш…

   Ако не беше се за людско полакомил, и детето щеше да си е живо и здраво, и Васил можеше при мен да се върне…

   А не е умирал от глад.
   Той гладна ме остави сега, ама аз него гладен не съм го оставила.

   Аз що не хукна сега по чуждите къщи да крада, бе, сине, като коричка хляб от дни не съм в устата си слагала.
   Вкусът на хляба забравих какъв е и пак няма в чуждата паница да надничам.
   И Иван такъв беше – чуждо няма вкъщи да донесе.

   Своето по пътя на някой закъсал ще остави, ама чуждо няма да прибере…
   На лоши другари е попаднал Василя – оттам всичко е дошло.
   Казвала съм му, подбирай си, мама, аркадашите. Недей, мама, на всеки вяра да хващаш. Сред чужди хора замръкваш – внимавай какво ще се случи…
 
   Тука всички се знаем и няма от кого да прихване.
   Ако някой го научи на лошо – ние с Ивана сме вкъщи. Дете лесно се наблюдава. Ако майка му и баща му не могат – не е само, я…

   Нали братя има, сестра ще го сгълчи…
   А така никой нищо…

   И човек, ако ще мой син да е, на лоши пороци привиква.
   Я в чинията на друг ще надникне, я…

   То от паницата до джоба колко е – една ръка разстояние.
   Ти завидиш ли за храната на някого колко му е и да го преджобиш… Ръката си към джоба му да пуснеш…

   А между паницата и джоба все ще се намери някой свидетел – и нож ще извадиш…
   Заради туй може да не е виновно детето – с такива хора се сбрал…

   Мен са ме срещали хора из Карлово. И са ми ковладили Василя…
   Били го видели в Браила, в Букурещ го видели…

   Понякога съм се чудила тия, дето го виждат, едновременно в двата града ли са били – щото и на двете места го видели, пък друг ми е казвал, че другаде го бил срещал…
   Не стига, че го видели, ами с хаймани го били срещали… Рошави и брадати, нехранимайковци сякаш били…
   Като модата е такава…

   Нали моят Васил не е рошав и брадата му рядка…
   Тъй де - и брадата му рядка…

   Беше докопал отнякъде на баща си бръсначът…
   Никой, както сега, нямаше вкъщи и мен не е чакал толкоз бързо да се върна от чаршията…
   Бръснача скри зад гърба си, а пък половината му лице насапунено.

   Така съм се смяла тогава – той мъх още няма, ама барабар Петко с мъжете…
   Казали му били, че така по-бързо щяла да му поникне брадата.
   Като редовно се бръснел, по-бързо тръгвала брадата…
  
   Аркадашите му били възмъжали, пък той още кьосе ходел помежду им…
  
   Понякога си мисля, че може и моя да е вината…
   Искаше му се да е първенецът вкъщи след като си отиде баща му. Веднъж дори ми рече, че бил глава на семейство и заради това нямало монах да отива.
   Ама вуйчо му го насили…

   Нямало било на кого да ме остави…
   Бре, хлапето му с хлапе, тръгнало на Иван мястото да заема…
   И ей тъй, както бе глава на семейство, взех, че го нашляпах…

   Ами ако аз съм сгрешила и заради това е наръгал детето… Не може и в мен грешка да няма…
   Ама чак пък на чуждо да посегне, защото не съм му дала да ме командва…

   Сигурно на лоши другари попадна, като няма кой да му издърпа ушите…
   Аз съм му майка…

   Ама като съм майка, дай времето назад да върна. Не става. Времето, ако трябва да върна, то с него и баща му ще върна…
   Пък да видим как на чуждо посяга и чужди деца как се затриват…

Няма коментари: