понеделник, 20 февруари 2012 г.

ОТВОРЕТЕ ПРОЗОРЦИТЕ – ИСТОРИЯТА ИМА НУЖДА ОТ ПРОВЕТРЯВАНЕ


Понеже тези дни пак започнаха да се кълнат в "Апостола" нека да видим историята и от друг, малко по-човешки ъгъл... Защото историята наистина има нужда от проветряване... И дали Васил Иванов Кунчев е примерът, който трябва да следваме... Едва ли...


   ОТВОРЕТЕ ПРОЗОРЦИТЕ –
   ИСТОРИЯТА ИМА НУЖДА ОТ ПРОВЕТРЯВАНЕ

   Ницше в „Критика на историята” пише, че има три начина на нейното разглеждане – обективен, субективен и взависимост от социално-политическите условия. Разбира се, че поръчковата история не е от вчера и разбираме госпожа Даниела Цонева и страстта в нейния текст – съзнателно не се спирам на другите два текста срещу моята книга „Другият В. Левский”, защото са доволно посредствени.
   Между другото никъде не забелязах някой от пишещите срещу едно литературно произведение като моя роман да е прочел книгата. Но от позицията на собствения си провинциализъм това е дребен пропуск. Дайте да заколим човекът, щото някой ни каза, че друг му бил казал, че човекът някъде споделил, че не бил с нас. Можех да спра с тази игрословица, но съм длъжен да защитя не себе си, а писателят Христо Стоянов.
   Ако тези тримата толкова държаха на историческата достоверност в романа ми, трябваше да тръгнат първо с отричане на „Време разделно” от Антон Дончев. Защото историческата истина за Родопите и ислямизирането е съвсем различна, още повече че Антон никога не е отричал, че книгата е написана върху един фалшив Райковски дневник описващ събития, разиграли се през 18 век, а самият дневник след химичен анализ на мастилото и спектрален анализ на хартията – независими един от друг анализи – е писан през 1913 год., а не в 18 век. Аз самият съм израсъл в квартал Райково на Смолян след като напуснахме с мама Габрово през 1969 год. и, смея да твърдя, познавам някои неща от бита и историята на помаците.
   Между другото Антон пише романа по поръчка на ЦК на ДКМС с половингодишна командировка в Смолян през 1964 год. Две години преди това е първият възродителен процес срещу циганите, пет години след това – 13 възродителен процес на помаците. (Първият е през 1896 год. През 1913 год. е поредното преименуване на помаците и този дневник е също поръчков.) Излиза, че ние по-често променяме историческите факти в читанките, отколкото да променим историята. За последното се иска яка… гърбина, да не казвам точно с какво здраво нещо за бой завършва гърбината.
   Госпожо, и аз съм учен, че нямаме пленено знаме и съм се гордял с това. Но за сметка на това са ни пленявали няколко пъти родината. Барабар със знамената. Но това е тема за друг разговор.
Пиша всички тия неща не за друго, а за да Ви кажа, че Вие също участвате в една манипулация. Самият факт, че не сте разучили достатъчно нещата – защото никъде не споменавате за писмата на Найден Геров, издадени през 1914 год., в които той казва, че „Левски ходил из комитетите да сбира пари за харчлък”. Или пък писмата на съгражданина на Левски Христо Георгиев, благодарение на когото сте завършили вероятно Софийския университет, та в тия писма той казва, че „Левски би заклал баща си за пари”. Ами поп Минчо Кънчев във „Видрица”, който пише, че камата на Левски не е ръждясала от кръв – все българи са били жертвите му, нали?. Ами историята за Иван Арабаджията от Цалапица, когото Левски придумва да убият през нощта жена му. Или отровата, която дава на племенника на съратника си Цеко и вуйчото Цеко издъхва на сватба? Ами закланият от Левски Врачански митрополит…
Ами политическите убийства, извършени от него през 1872 год. – около петнайсет на брой…
Знаете ли, а като историк би трябвало да знаете, че в целия свят революциите са съпроводени с обири и грабежи, но само в България революциите са предшествани от обири, грабежи и убийства.
Вие дълго се спирате на писмото на Левски до Каравелов.
Психологията на човека, написал това писмо, е психология на убиец. Толкова равно и студено обясняване на едно убийство няма да намерите в нито едно съдебно дело. Методичността, с която е събирал сведения къде е дори семейството на Халача преди да влезе през други къщи, да изпотроши де що има – врати и сандъци – и да се скрие да чака да убие собственика на обрания дом.
Семейството на жертвата се е черкувало в Троянския манастир същия ден. Тридесет километра на отиване и тридесет на връщане са шестдесет километра, изминати в името на Бога, г-жо Цонева.
Тези хора са отишли да се черкуват, а Левски е използвал тяхната богоугодност. „Дяконът, набожният Левски” е използвал богоугодността на едно българско семейство, за да заколи бащата.
За това не е необходимо да си завършил някакъв институт по ЧОВЕЧНОСТ. Такъв институт няма и май няма да разберете тези неща – заради това написах роман.
А не исторически трактат. Ама както е тръгнало ще взема и такъв да напиша – но той ще бъде и с един солиден психоаналитичен портрет на Левски.
Между другото, ако той наистина не е имал за своите 36 -37 години жена не се учудвам защо е тръгнал да коли наред. Би трябвало да се намеси и Фройд.
Но той ще се намеси в следващите редове.
Вие цитирате имена на хора, вдъхновени от Левски – Мерсия Макдермот, Абдул Сатар ал Делими.
Вероятно знаете, че извън пределите на България никой не е чувал за Мерсия Макдермот. На БКП и трябваше един външен „авторитет”, за да наложи един мит. И си купи никому неизвестната Макдермот. И тя, незнаеща български дори, тръгна да обяснява кой е Левски. Че като не знаеше добре български как се добра и кой и прошепна в ушенцето тези томове писма и документи, които тя трябваше да систематизира и да напише прословутия си труд. Някой трябваше да създаде един мит на човек, готов на пладнешки обири, в името на Революцията, като по този начин бяха оневинени обирите на мандрите и кожусите от кожарските работилници от партизаните после.
Това трябваше да направи Макдермот и срещу съответното заплащане го направи. От ЦК на БКП знаеха, че българинът е чуждопоклонник и един чужд учен ще свърши повече работа от цялата пропагандна машина на Партията.
Самият факт, че Вие цитирате чужденци, вместо съвременици на Левски, говори, че добре сте овладели занаята.
И преди да завърша да Ви кажа нещо за другия „голям поет” Абдул Сатар ал Дилими.
Абдул Сатар ал Дилими закла пред очите на двете си деца – едното на седем, другото на четири годинки – жена си, тяхната майка. Като пиле я закла с готварския нож на масата. След което закла и гостенинът на дома си, лекар от „Пирогов”. Това стана на 1 юни 1986 година. А закланата жена е Валя, извънбрачна дъщеря на Младен Исаев, за която Сатар бе женен. Между другото авторът на няколко стихотворения за Левски Младен Исаев не искаше дълго да припознае тази своя дъщеря.
Това са тези, които създават митовете за Левски.
В цялото това котило искам да Ви попитам – Вие къде сте?...
И накрая – моята задача, като писател бе да повдигна завесата. Вашата задача като историци е да отвори прозорците. Защото историята ни има нужда от проветряване…

                                                                                       Христо СТОЯНОВ

Няма коментари: