вторник, 21 февруари 2012 г.

ЗА МИТОВЕТЕ И ИСТОРИЧЕСКИЯ ФОРМАЛИН


Понякога се чудя защо историята я лишаваме от истинност. Натоварваме я с романтика и не си задаваме въпроса дали историческите личности не са били и хора... Ето малко повод да помислим и по този въпрос...


ЗА МИТОВЕТЕ И ИСТОРИЧЕСКИЯ ФОРМАЛИН

Странен начин на митологизиране имаме българите. Има митове, които в процеса са стерилизирани почти лабораторно. И други митове, които позволяват натоварване с човешки пороци. Такива два мита, за които единият е буквално като контрапункт на другия – са Ботев и Левски.
И докато при Левски стерилитета е стигнал до крайност, при Ботев се позволяват своеволия, анекдотични случаи от живота му.
При Ботев опита да се обере кмета на Букурещ е ОБИР, докато при Левски влизането в къщата на Халача в Ловеч и убийството на калфата е НАКАЗАТЕЛНА АКЦИЯ.
А и в двата случая иде реч за обир…
Пък и някои страни от образа на Ботев се губят за сметка на тези на Левски. Като че ли имаме раздвояване на една личност като единият поема негативите на другия.
Но и двата случая – въпреки фриволността в описателството на Ботев, която се допуска – иде реч за стерилност.
За формалин…
И без да искаме приемаме историята като лаборатория, лъхаща на формалин и формализъм…
Винаги съм се питал защо историографите са лишили Ботев от един доста съществен детайл от неговия бит. Всички знаем, че е издавал вестник. Вестници е издавал, защото на мястото на единия се появява друг. При това се загатва, че Ботев е имал печатница, което и от днешна гледна точка е доста трудоемка дейност.
И вместо да спи поне в печатницата той отива да спи в някаква запустяла воденица. Нещо не се връзва.
Защото една печатарска техника по онова време е струвала вероятно далеч повече отколкото сега. Сега печатници – бол. Но тогава…
Тази печатница е трябвала да бъде ситуирана някъде, което значи и наемни отношения…
А излиза, че Ботев пише текстовете за вестника си, после ги набира – не е сегашната техника това, отпечатва ги, разпространява ги безплатно. Набора на текст на ония линотипи е далеч по трудоемка дейност от сега. Трябва специално обучен словослагател – той набира буквите, подрежда ги в едни каси, качва всички тия тежести – буквите са от олово – на машината, слага хартия…
И всичко това става тогава, когато на Ботев историците му позволяват да си седи в механата денонощия наред, да пие и да удря с юмрук по масата, когато напише ново стихотворение.
От време на време отива в запустялата воденица на спявка с Левски…
И всичко това обилно потопено в някакъв исторически формалин. Да, имаше едно време, в което бе недопустимо да се признае, че Ботев е бил бизнесмен. А съдейки по всички факти той наистина е бил… Но на някого бе твърде неудобно да сподели това десетилетия наред в учебниците по история. Нали, ако се споменеше подобно нещо, Ботев нямаше да има така прокламирания пролетарски образ. Пък и собственик на печатница да вярва в „бъдещий комунизъм” някак не върви. Не се връзват тия неща.
И потопихме тази част от биографията на Ботев във формалин.
Като през това време му позволихме да спи с Левски в запустялата воденица. И поради липса на градски транспорт са седели в студа и са се топлели с песни…
От време на време само ще отскочат до България по комитетски дела – Левски, докато бизнесменът Ботев го чака на топло в някоя механа, наведен над чаша вино.
Твърде романтично, за да е вярно.
Но това се приема на доверие, ние го разказваме на децата си така, както нашите родители ни разказваха тези легенди, които, странно как и защо, влязоха и в учебниците по история…
И никой не иска да си зададе въпроса Ботев и Левски били ли са хора, ходили ли са по малка и голяма нужда в тоя студ в тая запустяла воденица, две години и половина как са се хранили и посегнали ли са на чуждо…
Ами те клошарите в София сега живеят на по-човешки условия ми се чини. Поне се вмъкват из подземията край Централна гара и спят на топло, долепили гърбове в огромните паропроводи…
Защо не изчистим историята от формалина така и не ми го побира умът. Че героите ни по-малко герои ли щяха да бъдат от това.
Или нямаме герои и заради това си ги измисляме – добре потопени във формалин като преди това им позволяваме на някои от тях – като на Ботев например, да се спиртосват и с гроздова. Докато на Левски не му позволяваме и това…
Може би на Ботев му позволихме малко фриволност, защото някой можеше да си зададе въпроса като как е имал печатница. На него трябваше да му се даде възможност и за опетняване.
Така Ботев ОБИРА, Левски – НАКАЗВА…
А иде реч за едно и също, дори при втория с утежняващи вината обстоятелства, защото и убива…
Ами това е…

                                                                                                 Христо СТОЯНОВ

Няма коментари: