петък, 2 март 2012 г.

ДА УМРЕШ В БЪЛГАРИЯ


ДА УМРЕШ В БЪЛГАРИЯ

Единствената ситуация, от която няма да излезем живи е животът. Няма нищо по естествено от това да умреш. Смъртта е, както казваше покойният ми приятел Валери Калонкин: „Дишаш, дишаш и изведнъж – не дишаш”…
Не може да кажем същото за появата на този свят. Нещо от рода на: „Не дишаш, не дишаш и изведнъж – дишаш”…
Идването на този свят е толкова различно, колкото и начина на живот после.
Но в България смъртта вече е с разновидности…
Тя е нещо като: „Дишаш, дишаш, защото ти дишат във врата. Или ти дишаш във врата на някого”… После му вземаш дишането.
Да.
В България смъртта е всъщност вземане на другото дишане. Защото той е спал спокойно в леглото си.
Или защото просто му е дошло времето някой да му вземе живота. Или да му вземе живота, или да му даде смъртта.
Ей, така, както си се наредил пред врата на студентско общежитие, за да влезеш и си легнеш в леглото, за което майка ти и баща ти са платили, някой минава край теб и без дори да ти каже, ти дава малко смърт. Без да искаш, без дори да си се абонирал официално за нея. Защото всички сме абонирани за нея, но го осъзнаваме, когато за първи път влезе в твоята къща. Защото като ти дойде абонаментът въобще няма да ти е до това да си задаваш въпроси за това абониран ли си за смъртта, или тя е абонирана за теб.
В България обаче смъртта не идва естествено вече.
Ако не те настигне пред вратата на някое студентско общежитие то е не за друго, а защото или не си студент, или не си на общежитие, или си бил на купон някъде, или си умрял по пътя за студентското общежитие.
Най-естественото нещо в България вече е да умреш неестествено.
Докато пресичаш пешеходната пътека.
Или докато караш в насрещното движение.
Даже ако караш в насрещното не е толкова сигурно, че ти ще умреш. Сигурно е обаче, че ще умрат тия, които карат в своята лента. Щото ти знаеш, че караш в насрещното и си готов, а те нищо не подозират.
Да, в България няма нищо по естествено от това да умреш от неестествена смърт.
Неестествена и преждевременно.
Никой в България никога не е умирал навреме.
Това от дете го зная.
Всеки умира рано и го прави, защото е добър, пък лошите Господ ги държи на земята. Присъстващите правят изключение, за да не ги помислят за лоши. Всички умират обаче преждевременно.
Още ненавършили стоте и вземат, че се гътнат. И на всичките близки после лекари им казват, че с такова здраво сърце мъртвият можел да кара поне още няколко десетилетия…Пък починал от инфаркт, щото друг лекар не бил го бил предотвратил…
Или бързата помощ се оказала закъсняла…
И в този смисъл съвсем неестествено не издържало най-здравото сърце на най-добрия човек, пък ние лошите оставаме горе да страдаме за него…
Разбира се, че има случаи, в които…
Има случаи, в които дори този, който взима живота някому го прави след дълга сексуална игра с него. Демек, първо изнасилва този, който трябва да умре, после го убива и чак тогава го закопава…
Докато в други страни го правят в обратен ред. Първо ги закопават и ако жертвата не умре, си позволяват да я убият. Или го правят масово.
Колкото и странно да е, в България все още сме в репетиционен период. Т.е., все още не го правим масово.
Все още се избиваме на парче…
Но репетициите продължават…
Докато един ден някой не избие някое училище с ученици, някой не влезе във фабриката или учреждението, от което са го уволнили и не започне да отстрелва първо от колежката, на която вчера е поднесъл цвете…
Да, смъртта в България е неестествена, но идва поединично…
За сега се разиграват само етюдите…
Големият мизансцен предстои…
                                                          
                                                          Христо СТОЯНОВ

Няма коментари: