събота, 12 май 2012 г.

НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК


НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК
                       „И само циганите ще се радват,
                        кога от гроба ми крадат цветя”…
                                                           Богомил Райнов

Разбира се, че това не е девети май. Това става поне двадесет и четири часа след девети май, което предполага да е поне къмто единадесети май…
И, разбира се, че градът е Благоевград. Въпреки че по какво точно трябва да се разбере, че е Благоевград не е известно дори на пишещия тези редове. Може би, защото точно тези дни бях в Благоевград и участвах в събитието…
Та на единадесети, поне на единадесети май към обед, от струпаните пред паметната плоча на някои от освободителите ни – няма нация освобождавана толкова пъти с повод и без повод като нашата – та от паметната плоча едно циганче, което както всички знаем си е чист мангал от ромски произход с примеси от сажди от изгоряла гума от трактор „Беларус”, сви един нищо и никакъв букет. Букетът можеше да бъде пробутан на всеки непретенциозен страдащ човек на път за гробището, където са погребани не освободители, а нищо неподозиращи близки… Те са нищо неподозиращи по простата причина, че един починал човек вече не може да бъде подозрителен, защото човек си отива от този свят тогава, когато не подозира, че ще си отиде.
Поне обикновено така става…
Та цигането отмъкна букета, огледа го, прецени, че може да му вземе има-няма стойността поне на пакет цигари и, също неподозиращо, тръгна да си се отдалечава с походка кротка и готова на бягство при първа предизвикана възможност. Хванах го преди да заподозре, че ще го хвана и то ми каза с присъщия за всеки ром от цигански произход жалостив глас:
-           Бате, бе, аз помислих, че те вече не им трябват…
Всъщност никой дори за миг не се е съмнявал, че на мъртвите цветя не са им нужни. Само от време на време ги подсещаме като на паметника на Гюро Михайлов в Пловдив да не хъркат във вечния си сън героите… Тъй пише на паметника на Гюро Михайлов в центъра на Пловдив:
                          „Спете тихо, герои”
Сигурно, защото българските герои хъркат. А може би замезват и с цветя…
Въобще не е лесно да те издигнат в ранг на герой по нашите географски ширини. Първо не те оставят да хъркаш във вечния ти сън, после правителството ти води разни неправителствени организации под строй и ти свирят национални химни в съня. Живите в Благоевград съвсем спокойно си се разхождат, говорейки по телефоните си по времето, когато им свирят Националния химн, докато мъртвите, в чиято чест го свирят, се опитват да станат или поне спират да хъркат. Може би не знаят, че „Мила родино” е земен рай и застават мирно само на Бетховен? А може би обичат класическа музика и маршовете не им правят впечатление…
И докато всичко това се случва около паметника валят снежинки от изгоряла гума на трактор Беларус и наблюдават какво може след заупокойната молитва да се отмъкне…
Защото знаят, че на мъртвите не им трябват вече цветя…
Ами това е…

                                                           Христо СТОЯНОВ

Няма коментари: