петък, 25 май 2012 г.

ГРАДИНИ


ГРАДИНИ

Живеехме още в Габрово. Значи е било преди 1969 година. Дори е било малко по-рано. Обикновено не се прибирах съвсем от училище. Защото минавах покрай къщи, надничах през отворения прозорец и си хвърлях ученическата чанта  през прозореца.
После хващах гората. Това за гората не го казвам заради липса на друг идиом. Просто хващах гората в буквалния смисъл. То, като се замислиш, друго и няма в Габрово.
Не знам дали други са забелязвали, но Габрово е изникнал в гора.
Хубава Габровска гора. Бук и габър. Нито буковите дървета, нито габъровите ще се запалят до края на разказа. Защото нито са пушки, нито ще станат черешови топчета. Въпреки че добре звучи „черешово топче от габър”… В този смисъл Станиславски може ряпа да яде.
Ама и ряпа няма никой да засади до края на разказа…
До края на разказа цветя ще цъфтят и ягоди ще се ядат.
Та, връщайки се от училище в далечната година в Габрово в квартал Дядо Дянко, видях през прозореца цветя като в цветарски магазин в ранна утрин на осми март. Тогава има най-много цветя в цветарските магазини.
Мама беше обрала градината над къщи, защото нейният свекър, по съвместителство мой дядо, на когото съм кръстен, бе сложил табела: „НЕ КЪСАЙ ЦВЕТЯТА”.
Мама се съобразила с надписа и оставила съвсем самотна табелата без никакви цветя около нея…
Родът ми по майчина линия мрази да му заповядват, а родът ми по бащина линия обича да заповядва.
Аз съм се метнал на двата рода – като си заповядам да направя нещо съпротивителните сили се събуждат и нищо не правя. Така мама не се вслушала в писмената заповед на дядо и обрала до стръкче всички цветя в градината.
За първи път ми се наложи не да хвърля през прозореца чантата, а да вляза чинно вкъщи и да я оставя там, където нямаше цветя. До входната врата. Плътно до входната врата.
Сега, като се замисля – аз мисля защото не съм си заповядал да мисля, защото а съм си заповядал да мисля другата ми част ще откаже генетически на заповедта и после върви и доказвай, че HOMOSAPIENSAT бил мислещо същество без мен като доказателствен материал – та като се замисля сега разбирам какво са направили австрийците край Залцбург.
По пътя от Малтце към Залцбург.
Направили една цветна градина, и една ягодова.
Едната е от дясната страна на пътя, другата е от лявата. Едната е засадена с лалета, другата – с ягоди.
Да ти е драго да скочиш, че да ги започнеш и двете градини. Дето се вика циганин да си в Залцбург докато продаваш крадени цветя на гробището ще си ядеш от ягодите, без да те обвини някой, че си ги събирал от гробовете и двата артикула – и цветята, и ягодите. Не случайно го казвам това, защото и двете градини са направени за случайно минаващи край тях.
Всеки, както ни каза домакинята, можел да спре на паркинга пред някоя от градините, и да си накъса я цветенца за вкъщи, я ягодки да си зоба, докато шофира колата си…
Някой се грижел за двете градини…
Като се замислиш тия градини направо те лишават от българско детство. Че кое дете ще влезе в градина, в която няма да чуе характерния тютюнев глас: „А, бе, аз твойта мама копелдашка”…
Че да хукне това дете, да скочи я от ягодата, я от лалето… Пардон, тук вече прекалявам. Защото и лалетата, и ягодите не са кръстосвани от Мичурин, който нямал деца, защото след толкова кръстоски като започнал да прави любов с жена си с цел непродуктивност на човешкия вид, кръстосал краката й. Заради това Мичурин умрял, падайки от една ягода…
И децата сутрин в Залцбург, като минават покрай съседа си казват: „Добро утро…”
И как няма да му кажеш добро утро на човека, като вместо да пожелае майка ти предишния ден ти е окопавал ягодите, които си могъл да си хапнеш с приятели. А после дори си могъл да откъснеш и цвете за майка си, без да й съобщаваш изчервен и със сълзи на очи специалните поздрави, които й пратил по тебе съседът…
Като се замислиш колко примитивни начини са измислили за справяне с детската престъпност и за нейната превенция.
Защото всичко в България зависи от черешата на съседа.
Всичко.
От първото падане от клоните й в момента, в който съседът те е погнал да не му ядеш от дървото, до черешовото топче, което си направил от него.
Включително и цветята, с които ще те изпратят до онова място, откъдето няма да се върнеш, за да видиш, как циганчетата ги обират от гроба ти за втора употреба…
Ами това е…

                                                Христо СТОЯНОВ

Няма коментари: