ГРАДИНИ

ГРАДИНИ

Живеехме още в Габрово. Значи е било преди 1969 година. Дори е било малко по-рано. Обикновено не се прибирах съвсем от училище. Защото минавах покрай къщи, надничах през отворения прозорец и си хвърлях ученическата чанта  през прозореца.

После хващах гората. Това за гората не го казвам заради липса на друг идиом. Просто хващах гората в буквалния смисъл. То, като се замислиш, друго и няма в Габрово.

Не знам дали други са забелязвали, но Габрово е изникнал в гора.

Хубава Габровска гора. Бук и габър. Нито буковите дървета, нито габъровите ще се запалят до края на разказа. Защото нито са пушки, нито ще станат черешови топчета. Въпреки че добре звучи „черешово топче от габър”… В този смисъл Станиславски може ряпа да яде.

Ама и ряпа няма никой да засади до края на разказа…

До края на разказа цветя ще цъфтят и ягоди ще се ядат.

Та, връщайки се от училище в далечната година в Габрово в квартал Дядо Дянко, видях през прозореца цветя като в цветарски магазин в ранна утрин на осми март. Тогава има най-много цветя в цветарските магазини.

Мама беше обрала градината над къщи, защото нейният свекър, по съвместителство мой дядо, на когото съм кръстен, бе сложил табела: „НЕ КЪСАЙ ЦВЕТЯТА”.

Мама се съобразила с надписа и оставила съвсем самотна табелата без никакви цветя около нея…

Родът ми по майчина линия мрази да му заповядват, а родът ми по бащина линия обича да заповядва.

Аз съм се метнал на двата рода – като си заповядам да направя нещо съпротивителните сили се събуждат и нищо не правя. Така мама не се вслушала в писмената заповед на дядо и обрала до стръкче всички цветя в градината.

За първи път ми се наложи не да хвърля през прозореца чантата, а да вляза чинно вкъщи и да я оставя там, където нямаше цветя. До входната врата. Плътно до входната врата.

Сега, като се замисля – аз мисля защото не съм си заповядал да мисля, защото а съм си заповядал да мисля другата ми част ще откаже генетически на заповедта и после върви и доказвай, че HOMOSAPIENSAT бил мислещо същество без мен като доказателствен материал – та като се замисля сега разбирам какво са направили австрийците край Залцбург.

По пътя от Малтце към Залцбург.

Направили една цветна градина, и една ягодова.

Едната е от дясната страна на пътя, другата е от лявата. Едната е засадена с лалета, другата – с ягоди.

Да ти е драго да скочиш, че да ги започнеш и двете градини. Дето се вика циганин да си в Залцбург докато продаваш крадени цветя на гробището ще си ядеш от ягодите, без да те обвини някой, че си ги събирал от гробовете и двата артикула – и цветята, и ягодите. Не случайно го казвам това, защото и двете градини са направени за случайно минаващи край тях.

Всеки, както ни каза домакинята, можел да спре на паркинга пред някоя от градините, и да си накъса я цветенца за вкъщи, я ягодки да си зоба, докато шофира колата си…

Някой се грижел за двете градини…

Като се замислиш тия градини направо те лишават от българско детство. Че кое дете ще влезе в градина, в която няма да чуе характерния тютюнев глас: „А, бе, аз твойта мама копелдашка”…

Че да хукне това дете, да скочи я от ягодата, я от лалето… Пардон, тук вече прекалявам. Защото и лалетата, и ягодите не са кръстосвани от Мичурин, който нямал деца, защото след толкова кръстоски като започнал да прави любов с жена си с цел непродуктивност на човешкия вид, кръстосал краката й. Заради това Мичурин умрял, падайки от една ягода…

И децата сутрин в Залцбург, като минават покрай съседа си казват: „Добро утро…”

И как няма да му кажеш добро утро на човека, като вместо да пожелае майка ти предишния ден ти е окопавал ягодите, които си могъл да си хапнеш с приятели. А после дори си могъл да откъснеш и цвете за майка си, без да й съобщаваш изчервен и със сълзи на очи специалните поздрави, които й пратил по тебе съседът…

Като се замислиш колко примитивни начини са измислили за справяне с детската престъпност и за нейната превенция.

Защото всичко в България зависи от черешата на съседа.

Всичко.

От първото падане от клоните й в момента, в който съседът те е погнал да не му ядеш от дървото, до черешовото топче, което си направил от него.

Включително и цветята, с които ще те изпратят до онова място, откъдето няма да се върнеш, за да видиш, как циганчетата ги обират от гроба ти за втора употреба…

Ами това е…

                                                Христо СТОЯНОВ