петък, 20 юли 2012 г.

ФАСОВЕ ДОЛУ


ФАСОВЕ ДОЛУ

Градът е Плевен. Плевен е град в България. Освен България и Плевен е със затихващи функции. Но не всичко е със затихващи функции. Ако човек си отвори фирма за „правим дупки всекакви” ще получава пари без да си мръдне пръста. Дупките ги има, а фирма за запълване на такива няма. Освен прословутия плевенски израз „Да ге”, което преполага поне желание за справяне с дупките... Особено ако те са от биологичен произход...
Но на въпроса...
Преди две години ходих в Италия. Там сутрин рано всеки мете пред магазина. Може би изразът „Размитам за клиенти и гости” е италиански. Тука размитат ромите, които са цигани от мангалски произход по спецификация на Президентството на Република България. За разлика от президентството, което си знае работата ние ни си знаем президентството. Президентството си има наблюдаващ сектора, който изпълнява функция на премиер.
Отплесвам се.
Та в Плевен пред магазините не се размита за гости и клиенти. Въпреки че едно размитане може само да запълни дупките между плочките по тротоарите. Това, което някога е било тротоар. Това, което някога е било тротоар сега е пушалня. И чакалня. Там магазинерите причакват клиентите. Поне докато не са си строшили краката. Или токчетата поне. То едното води до другото.
Та пред един магазин наречен „Хенди”. Момичетата са сложили бариера на вратата. Бариерата е дръжка на стирка. Часът е девет и пет и решавам да вляза. Момичетата пушат. С отегчение казват да влизам. Управителката Димитрина Костова, с привичен за футболен запалянко, чоплещ слънчогледово семе, жест захвърля фаса пред магазина. Средният пръст служи за изстрелване на фаса. Средният пръст придържа филтъра към палеца, после се стрелка и фасът попада където си иска. Има място и между плочките. Всъщност между дупките... Все пак да не забравяме, че натам го е насочил средният пръст. Дето се вика, като се изстреля един фас с начална скорост, дадена от среден пръст – алюзии колкото си щете. Казвам на девойката, че й е паднало нещо. Не искам да й казвам какво точно – ще я злепоставя пред тълпата от чакащи услугите й. Тя казва, че това било най-обикновен фас и не е паднал, а хвърлен от нея самата. Пред магазина... И се усмихва... Аз не бих се усмихнал...
Месец преди това шофирах в Австрия. При ограничение от осемдесет километра в час изпреварих колата пред мен- Намалих до разрещената скорост и продължих така с осемдесет километра в час. Ограничение, дисциплина. Този зад мен ми присветна с фаровете. Нещо като е, добре, какво направи и защо мина пред мен, като продължаваш да шофираш с осемдесет. И се изчервих.
Димитрина Костова не се изчерви. Поисках книгата за впечатления. Тя е задължителна. Нямали. Имали тефтер и ако съм искал да напиша нещо.
Тя после ще си скъса листа.
Предпочитам обаче да го направя във вестник. Не, че няма да скъса вестника, но поне може фунийка за фасове да направи.
Навремето Тодор Чонов написа стиха: „Войниците стоят и пушат, жените пушат и вървят”... Войниците изпълняваха командата „Пушки прии нооозеее”...
Как да изкомандваш сега „Фасове долу”...


                                                                      Христо СТОЯНОВ    

1 коментар:

Inna каза...

за огромно съжаление на много хора дори не би им направил впечатление жестът на Димитрина. Аз съм виждала как си "пускат" дискретно дори не фас, а цяла опаковка от вафла на улицата. При това на по-малко от метър от кошче. "Това трябва да изхвърлите ето там" предизвика само саркастична презрителна усмивка...