понеделник, 21 януари 2013 г.

ГРАМАТИЧЕСКИ ПРАВИЛНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ


ГРАМАТИЧЕСКИ 
ПРАВИЛНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ

Заглавието граматически не е правилно. Защото един президент е правилен от гледна точка не на граматиката, а от гледна точка на избирателите. И то не за всички. Той е правилен по отношение на свое действие или е правилен по отношение на този, който го определя като такъв. Дали Плевнелиев е правилен от гледна точка на Борисов, или е правилен от гледна точка на тези, на които Борисов нареди да гласуват за трето лице… Въпреки че е безкрайно трудно да съзреш лице в това стълпотворение на други телесни части в страна, заприличала на турска баня, в която премиерът изземва функциите на теляк, пред когото са изпуснали сапунче…В този смисъл, имайки предвид къде функционира това, което оприличават някои на държава, съвсем резонно е граматиката да заприлича на остатък от турски език, нежели на българска такава…
Пиша тези неща с огромно неудоволствие. Защото изпитвам удоволствие от реч като в стихотворение на Яворов и Лилиев със своите граматически забежки съобразени единствено с ритмичността и образността на поетичния текст, но не мога да изпитам удоволствие от реч, която не се чете, но излиза от устата на Плевнелиев като наизустен текст от първолак, който дори в рецитала спазва стриктно препинателните знаци на писания текст…
Спомняте ли си как говореше министър Плевнелиев?
Речта му беше по детски наивна понякога – но никога наивна, като съдържание – имаше вид на избягал от час ученик, когото са хванали в тоалетната да пуши цигари… Звучеше по ученически бунтарска, понякога задъхана, понякога звучеше дори комсомолско-нападателна… Но във всички случаи нямаше заучени фрази, личеше си, че този човек мисли нещата, които говори.
Сега спазва до такава степен писмения текст в устното говорене, като че ли чете последна коректура на „ВИНЕТУ”, правена от професор Владко Мурдаров…
Има два вида език според Умберто Еко – изкуствен и естествен език. Естественият език е езикът, на който общуваме. Устното общуване между хората е естествен език. Изкуственият език е езикът на писменото общуване – защото, съгласете се, писмото е друг начин на общуване между хората…
Когато елементи на изкуствен език се смесят с елементи на естествен език усещането за карикатура идва от само себе си и несъзнателно слушащият се озръща да види дразнителя. Защото единственото нещо, което може да направи този говорещ, е, да създаде усещането, че не е попаднал нито в точно определения час, нито в точно определеното време на точно определеното място.
Приказването на министър Плевнелиев рязко се смени с приказването на президент Плевнелиев. И ако сега има избори новото приказване ще го изхвърли извън борда и, честно казано, дори Бойко Борисов няма да може да го върне обратно…
И ако има някакъв проблем с речта на Президента в новогодишната нощ то е не подмяната на някакви картинки, а на говорещата картинка от телевизионния екран…
Говореше не президентът на всички българи, а подбраната за президент говореща картинка, която нито една туристическа агенция не може да смени по простата причина, че Конституцията не позволява това… (В този смисъл излиза, Конституцията позволява преместване на територия на страната и даже размяна на наша територия с територия на САЩ, но не позволява да си сменяме канала в новогодишната нощ, защото както и да въртиш дистанционното, то все един и същ образ ти дава…)
Странно е наистина как един човек може да си легне естествено и да се събуди изкуствено. Как можеш да кажеш на лягане „Обичам те” на жена си без препинателни знаци, а сутринта да кажеш: „Обичам те запетайка скъпа триточие край”.
Това са необясними метаморфози дори за човек, който си вади хляба с писане и характерното му състояние е да метаморфизира героите между запетайките и точките поради нежеланието му да използва удивителни…
От тук се налага неминуемо въпросът: ИМА ЛИ СОБСТВЕНО МНЕНИЕ ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, която, освен негова, се оказва до известна степен и моя родина?... В този смисъл не би било зле да се припомни на президента, че президентът Плевнелиев по един или друг начин е и президент на гражданина Плевнелиев и ако се опита гражданинът да погледне отстрани кой го представлява дали ще бъде доволен от това, което вижда?...
Аз лично смятам, че гражданинът Плевнелиев няма да хареса президента Плевнелиев… Защото едва ли онова момче, което крачеше с ботуши усмихнато из подстъпите на строящите се магистрали и общуваше без препинателни знаци с хората ще може да върне своята неподправеност… Защото човекът, който слага препинателни знаци в изреченията и говори, накъсвайки така речта до нивото на говореща машина на GPS, едва ли би се възхитило от себе си. Защото машината не се възхищава от себе си. Тя няма такива зададени функции…
За разлика от Президента на РБ…
Явно той има зададени от някого други функции и засега функционират правилно…
Докато не му бъде зададен нов софтуер…
Ами това е точка…


                                                                        Христо СТОЯНОВ  

                                                

Няма коментари: