НАЦИОНАЛЕН ТРАУР И ЗА САМОУБИЙЦИТЕ…
ЗАЩО НЕ?...
Ние
обявяваме Национален траур непрекъснато… Всъщност до сега не сме имали национален
траур само за това, че ни управлява Бойко Борисов. Въпреки че като го слушам,
той е в четиригодишен национален траур заради управлението на БСП…
Българинът
обича някой да му е виновен… За съжаление държавата ни се управлява от българи
и този манталитет се прехвърли върху управленското тяло. Т.е., държавата не
носи никаква отговорност освен за своевременно обявяване на ден на национален
траур. По време на национален траур не се пуска чалга, знамената са наполовина
спуснати, а миналите под черен креп автоматично ги записват в „Под-крепа”… Да
му мисли от там нататък Тренчев… Който май беше и патоанатом – ако не ме лъже
още паметта, неминала през моргата… (Чунким, ако беше минала санким щеше да помни?!...)
Колко
национални траура обяви правителството през последните няколко години? Няколко…
За какво ли не? За автомобилни катастрофи и природни бедствия… Предимно за масови
автомобилни катастрофи… Само още не е обявен национален траур за Национална катастрофа…
Само за
Национална катастрофа няма обявен национален траур… Може би, защото не смятат,
че има такава. Според тях при националната катастрофа в превозното средство
държава не трябва да остане жив човек, за да се обяви ден за национален траур. Друг
е въпросът, че при това положение просто няма да има скърбящи, а само оскърбени…
(Желязна логика… След като на вървящия след мъртвеца в катафалката му казват „скърбящ”
е логично на самия мъртвец да му викат „оскърбен”… Чунким, както вече казахме,
ако не бяха го оскърбили, санким щеше да се извозва в катафалка?…
Някой
ще попита каква е връзката примерно с осемнадесетте загинали в местността Бакаджика
край Ямбол и заглавието на тази статия…
Случаят
на Бакаджика отне осемнадесет човешки живота, а самоубиецът сам посяга на своя…
Да, ама
не, както би казал Петко Бочаров…
Две
семейства през последната седмица си отнеха живота. Едното от пет човека, другото
от четири. Вярно, че сбора прави девет, което при съпоставяне с автобусната
катастрофа е точно напаловина.
Доказа
се, че шофьорът на автобуса е минал преглед – този преглед ми напомня на
преглед на болен от грип по телефона от екстрасенс, отстоящ от болния на
минимум хиляда километра. Като в онзи анекдот, който, почукал на вратата на
врачката чул гласъ й да пита: „Кой е?”…
Кой би
влязъл при врачка, която не знае кой й чука на вратата… Ега ти врачката…
Както и
„ега ти пункта за технически преглед, щом можеш по документи да установиш
перфектното за нашите пътища състояние на автомобила”…Но въпросът е в Националния
траур и връзката на самоубилите се семейства с автобусната катастрофа на Бакаджика…
И
свързващото звено между двата – трите случая – на масово отнемане на живот с
Държавата и Националната катастрофа…
И
цинизма при очевидна вина на държавата да обявиш Национален траур, а не
подаване на оставка?
Така…
Установи
се, че автобусът не е минал надлежно технически преглед и за това носи вина
държавата заради слабия контрол – или по-скоро липса на контрол – върху режима
за удостоверяване годността на превозното средство… Разбира се, държавата реши
да промени това статукво, издадоха се нормативни и поднормативни актови,
вкарахме Големия брат в пунктовете за технически прегледи и… обявихме
Национален траур…
Но защо
не обяви ден за Национален траур за убитите семейства? Може би, защото си имаме
бройка като критерий… Масово умрели над осемнадесет човека по една и съща причина…
Ако бяха загинали в този автобус девет човека излиза, че държавата нямаше да
обяви национален траур. Критерият за такъв не е изпълнен на сто процента, а
само на петдесет процента…
Всъщност
държавата при ямболския случай си изми ръцете с това, че някой не е изпълнил
закона, някой е заобиколил наредбите, че… Докато причините за самоубийствата –
масови при това – не са изяснени…, Въпреки че при едното семейство имаме слаб
контрол на психично болните в България – те, макар и буйнички, си се разхождат
из населените места, вместо да бъдат лекувани… И за тях се говори не с
диагнози, а с умилителното „буйстващи”… Направо като в страна, обитавана от луди
гидии – то и лудият гидия е буен, ама народът му вика „луд”, нали… Иначе можеше
да го нарече „буй гидия”, а после върви му гледай буя… (Спасителният буй е сравнително ново за България
средство за спасяване. Предназначен е за употреба от водни спасители.)
Това е
обяснението в GOOGLE за „буй”, откъдето не идва „буен”… Но иде реч все пак за
спасяване…
В пловдивския
случай мъж застрелва жена си и двете си деца… Мъжът е военен, минал съответните
прегледи – нали е двигателят на семейството, трябва да мине през „технически
преглед” и той… Определили го като „годен” да се движи свободно сред нас,
принудили го да вземе четвърт милион заем – защото човек взима заем, защото е
принуден от обстоятелствата да го вземе.
Обаче
обстоятелствата допълнително се усложнили.
Когато
човек взима заем той го взима с оглед на сегашните условия и ситуация – лихвени
проценти, сигурност на доходите и предвидимост в контекста на тези условия…
Само че
Държавата решава да не се меси в такива случаи на частния бизнес и не създава
съответен регламент. А като няма регламент има… пищови…
И
човекът, минал като автобус от разстояние своя технически преглед изведнъж се
прибира вкъщи, сяда в кухнята с глава в шепите си, децата не знаят какво има в
тази глава – нито се досещат, че след малко и в тази глава, и в техните
главички и в главата на майка им ще има само олово…
Никой
не знае за това. Както и лудият не знае, че е на свобода, защото го броят за
буен и някой от близките му няма един ден да издържи и ще го излекува със
законно притежавания си пистолет…
И
всичко това става докато Държавата обяснява, че само за охраната на един човек
в България се дават два милиона и половина годишно – толкова, колкото тя дължи
на работниците си в Сопот. И че всички тези хора, произвеждащи оръжие поради
този факт един ден няма да издържат… Не всичките. Един от тях да не издържи и
три хиляди човека повече няма да си търсят заплатите…
Дори и
тях няма никой да търси, защото никой няма да може да ги събере пръст по пръст,
ръка по ръка, устна по устна…
Разбира
се, подобно нещо ще мине като нещастен случай, като национална трагедия и
Държавата, която не поема отговорност за това, ще обяви един ден за Национален
траур…
Но за
тези две семейства няма да обяви…
Въпреки
че е длъжна…
Освен
ако някъде из бумагите не пише точно колко човека трябва накуп да бъдат избити
по вина на държавата, за да започне нейните служители да страдат официално…
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар