петък, 15 ноември 2013 г.

СИМВОЛИТЕ И ТЯХНОТО ОПЕТНЯВАНЕ

Това, което става в България в момента е интересно от морално-етичен, че дори и от правен аспект. Когато влизах с баба и мама преди толкова и толкова десетилетия в училище, църква, хлебарница, библиотека, книжарница, държавно учреждение, те сваляха шапката ми от главата. По-късно, когато разговарях с учител или възрастен човек, също свалях шапката си от главата. Продължавам да го правя – включително и пред паметници. Независимо дали паметникът е на мой роднина в гробището, или е пред паметниците на Националните ни герои. Никога не бях се замислял какво представляват националните символи, защото моята символика е изградена от ценностната система на моите родители.  Както и за връзката на домашното възпитание с Наказателния кодекс на Република България. Не съм казал, че всеки, който минава покрай Парламента, трябва да сваля шапка, но всеки, който влиза в него все пак трябва да е подходящо облечен. Днес бях свидетел как Миглена Александрова излезе на трибуната на Върховния орган на Република България по дънки… Вероятно ако това станеше в някои от камарите на английския Парламент тя нямаше да бъде допусната без перука в заседателната зала. Без един от символите… Дали няма вече да се качат и по спортен екип на трибуната, се питам. Не по анцузи – като видни бизнесмени да речем, а по шорти и монокини – по оголена гръд поне да приличат на „Свободата, която води народа”… Това е Върховният законодателен орган. Че аз, преди да седна пред бюрото си, се обличам прилично – ако не за друго, то поне защото ще бъда в съприкосновение с българския език… Не вярвам да има писател, който да не изпитва същите чувства като мен. Пишейки на български език аз пиша на езика на Ботев, Яворов, Дебелянов – поне това им дължа на тях. Дамата обаче употребяваше този език със страстта на каруцар. Ако тя бе облечена не каруцарски дали щеше по този начин да се държи не в Парламента, дали по този начин щеше да се държи с езика?!... После проверих – оказа се, че е завършила някакъв техникум по транспорт. А каруцарят е водач на транспортно средство… Но въпросът не е в това. Въпросът е в това, че всичко това се случваше в залата на Народното събрание под герба и знамето на Република България, които са основни символи на държавността, въпреки че от външна страна тези символи бяха замеряни по същото това време с яйца, домати и бутилки с вода. Нещо общо намирате ли в двата акта и от двете страни – отвън и отвътре?!... Отвън Парламента се замеря с яйца, домати и бутилки вода, които от време на време уцелваха герба на Република България. И отвътре, и отвън се говореше за държавност, за демокрация, за свободи и права от хора, които унижаваха символите, които по някакъв начин са съхранили през вековете страната – защото от това нещо с такъв народ държава не може да има – та тези символи са съхранявали страната ни през всичките тези векове. Същите тези хора замеряха герба с яйца и домати, крещейки химна и завити със знамето тъй, както булка излиза да покаже чаршаф след първа брачна нощ… По нищо не се различаваше каруцарката блондинка, която споделя уж националистически възгледи – Господи, ега ти абсурдното споделяне – вътре в Парламента в качеството й на депутат от тези, които буквално чакаха сгоден момент отвън, за да й заемат мястото… Основни национални символи на българската държава са знамето, химнът и гербът на Република България. Държавните символи имат изключително важна роля при създаването и утвърждаването на институционалната идентичност на държаваната администрация. Те символизират независимостта и суверенитете на българския народ и държава.”

Този текст е от основния закон, Конституцията, която пък беше горена от чакащите напористи вън… Между другото до този момент никой не бе привлечен под съдебна отговорност за тези актове на незачитане на символите на България. Въпреки че има членове в Наказателния кодекс за това. Които предвиждат до три години затвор и пет хиляди лева глоба.
 „РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС
РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ
Други престъпления
Чл. 108 (2)
Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.
МОТИВИ:
Мотивите за предложеното изменение на Наказателния кодекс са случаите, станали напоследък в страната и чужбина, при които се опетняват герба, знамето и химна на Република България. Смятаме, че тези случаи показват необходимостта от инкриминиране на подобно използване на националните ни символи, предвид високата степен на обществена опасност и въздействие. Обявяването им за престъпление съгласно Наказателния кодекс има важно превантивно и спиращо въздействие.” Странно е това отношение към символите на държавността от хора, които твърдят, че искат държавност… Демокрацията е спазване и съобразяване със законите на една страна. За мен демокрацията е и предаване на моралните стойности на дедите ми, които наистина са загивали из бойните полета, защитавайки честта на Родината. Демокрацията не е развяване и завиване с трибагреника. Трибагреникът не е повод за напиване – такъв е поводът за размахване на чаршафа от първата брачна нощ. И когато спрем да ползваме Родината за биене в гърдите и за замеряне с яйца и домати, когато влезем с подходящото уважение не само в Народното събрание, ами и в училището, църквата, Съдебната палата – тогава и Родината ще промени своето отношение към нас. Защото не институциите не ни уважават – Родината си връща неуважението… Родината си го връща… Ами това е…  



Няма коментари: