НЕ ВЯРВАЙТЕ НА АНГЕЛИ БЕЗ КАСКИ

Връщах се от морската градина. Всеки ден правя по няколко километра преход покрай морето, а после през градината обратно. Беше време, когато на това се казваше разходка, но сега го наричаме преход. В прехода има нещо мъченическо, някакъв спомен от казармата. Но, разбира се, не това е, което искам да разкажа. Пред община варна, точно на светофара... Пред община варна се правят демонстрации, а общината отскоро време придоби повече облик на цитадела, нежели на място за работа на ползу роду. Всъщност може би е точно на ползу роду, защото всеки се опитва да обогати родата си, не родината... Заради това е и цитадела, а не община. И заради това хората, ако не протестират пред общината, се палят... Навремето имаше изгорели гимназии, сега изгарят гимназистите... Преди се гордеехме с подпалвача на райхстага, сега с броя на самозапалилите се... Песента в дела... "вземи огън запали ме, направи ме пепел..." Но за светофара и днешното ми връщане от прехода, който в миналото се наричаше разходка... Точно на светофара се наредих до една катафалка. В катафалката - ковчег. Нищо че съм сам в колата, но така съм учен - свалих шапка. Минава катафалка, човекът е живял на този свят преди да почине. Правил е деца, хляб е месил, учил е дебели книги, може и неграмотен да е, но пък други неща е правил. Възпитавал е, отглеждал... Шапка за делата се сваля... Прекръстих се подир туй - за какво си свалил шапка пред ковчег, ако не сториш кръстен знак. Може и да не е християнин, но е човек. Остатъци от човек. Тленност от човек... Тягостно е в такива моменти. Иска ти се по-бързо да свърши червеното, от светофара да струйне зелена светлина... Направо мента да потече от светофара и за "бог да прости" да отпиеш от нея...но оставаха още четиридесет и седем секунди. Опитваш се дори да не гледаш ковчега, да затвориш очи и катафалката да я няма. Ама я има катафалката. И мотор между нея и мене. И на задната седалка на мотора... На задната седалка на мотора - ангел... Истински ангел. С бели крила. Сложени върху раменете на русо ангелче с плитки. На тези руси плитки въобще не им трябват криле, за да каже някой, че те са на ангел. Ама на - и плитките руси, и крилата бели. Сложени като тиранти върху рокерски кожен костюм. А, ангелът беше с каска. Във Варна ангелите са с каски - защото падат разни неща от блоковете. Тераси падат понякога например. Дали пък не беше душата на починалия? Редом до тялото. Сигурно е била душата му. А може и да не е била душата му. Помислих даже, че внучката я карат така на погребението на своя дядо или баба. Че... Ама не. Не беше маскарад. Истински случай беше... На следващият светофар ангелът вече бе напуснал мъртвеца. Нямаше го ангелът, моторът, който го возеше... Нямаше го. Само катафалката сви надясно по посока към гробището... Към централните варненски гробища. Вървеше му на тоя мъртвец - хем ангел го изпрати, хем парцел в централните гробища си е намерил... И ако някога ви се наложи да нарисувате ангел, моля ви, не вярвайте, че има ангели без каски...