АНТИБЪЛГАРИТЕ ОТ РОЗОВО

На пръв поглед двете събития нямат нищо общо. На пръв поглед общото между тях е медийната известност. И на двете събития медиите дадоха гласност, но те не можаха да обговорят нещата. Която само показва пълната интелектуална безпомощност – да не казвам по-точното в случая НЕГРАМОТНОСТ по тези въпроси. Случаят със сирийците в Розово и ромско семейство, което се заселило в пещера в Кипър, защото някакъв кипърец не им платил заплатите. Като че ли тука им плащат заплатите на циганите – когато са в Кипър ги наричаме български граждани, а когато са в България са мръсни мангали и цигани. А е близко до ума да се направят снимки на ромско гето в Мъглиж или „Максуда” във Варна с мукавените колиби, покрити с доволно ръждива ламарина, която не става и за скрап. И паралелни снимки на обитаема от същите тези цигани пещера… Искам да ви кажа, че пещерата направо е луксозен имот на Карибите с постоянна температура вътре и никакъв дъжд над главата… Но ние оревахме ортаклъка за тях така, както селяндурите от Розово ореваха ортаклъка за това, че седемнадесет измъчени сирийци – в това число и деца – били приютени в една къща на селото…И успяха да изгонят злощастните сирийци от там. Разбира се, че те отидоха в друго село и местни жители на Крън ги посрещнаха с баници… До тук – нищо особено. В Розово са настроени националистично, в Крън… Но никоя медия не обговори случката от друга гледна точка. В Крън сирийците бяха приютени от мюсюлмани. Разбирате ли за какво иде реч?!. В Крън живее компактна общност от помаци. Т.е., от българи, изповядващи исляма. Които още носят горчивината от възродителните процеси – 13 на брой за тези, които не знаят. Тринадесет възродителни процеса от 1896 год. до сега…И тука започва същината на проблема. Защото сирийците биват приети вече не от българи, а от себеподобни. Те вече носят горчилката от прехваленото „българско гостоприемство” в лагера край Харманли… Сега започва горчилката от прехваления български народ, който междупрочем, също като тях (сирийците) е бил под отоманско владичество 500 години… Става въпрос за хора, идващи от страна, с която имаме обща история и пресечни точки в нея. Дето се вика, та ние с тях сме били в рамките на една държава петстотин години. Че те САЩ нямат толкова история, колкото ние със сирийците сме били в рамките на една държава... Оказва се, че и бащата на семейството – май семействата бяха две – та единия баща на семейството получава инфаркт и е в критично състояние в казанлъшката болница. Дано и нашия, и техния Бог му даде живот и здраве, защото не искам дори да си помисля колко натрупана горчивина ще натрупат още тези хора по отношение на нас, българите. И когато горчилката на помнещите последния възродителен процес се събере с горчилката на два рода, загубили стожера на семейството, благодарение на същите тези, които са сменяли имена на другите… Господи, който и да си, не ми се мисли какво ще стане тогава. Защото това не е вече горчилка, това ще бъде озлобление… А никой не си зададе въпроса, че в това „толкова етнически чисто село” Розово няма джамия… И трябва да си крайно закъсал мюсюлманин, за да се заселиш в село без молитвен дом. Тези хора са го направили не от добро. Няма мюсюлманин, който би заживял в подобно селище. В селище без джамия. А сега ги пратиха там, където вече имат и джамия, и хора, изповядващи една религия с тях. И една горчивина – обща при това – от един народ, който, по срамни стечения на обстоятелствата го наричат български… Вече ми бе предоставен повод от подобни на антибългарите от Розово да взема отношение по въпроса с английския националист Фарадж. Пак такива изреваха, че англичаните ни били дискриминирали и не отваряли английската социална система за нас. При това не за българи, бягащи от война и газ зарин, който избива за минути хиляди жени, деца и старци в Сирия… Защото тези хора не бягат от добро. Но ние, като истински българи, искаме по навик да висим на врата на някой благодетел като Русия, САЩ или Англия, но не можем да приемем, че човешкият живот е човешки живот и в Англия, и в България, и в Танзания… На Венера да има живот и там човешкият живот ще е човешки живот въпреки античовешките условия да го живееш… И правото на човек да смени мястото си на живот, особено когато е принуден от външни фактори… Като примерно жителите от Розово. Които дори не подозират, че вместо да се сдобият с едни кротки съседи мюсюлмани в селото, се сдобиха с враждебно настроени мюсюлмани в съседното село…Които имат възможността да споделят горчилката си в джамията… Ами това е…