ГАБРОВО НЕ СЕ РАЗМАХВА КАТО ПРАНИ ГАЩИ

Никога не съм се кандидатирал за кмет на Габрово. И никога няма да се кандидатирам. Това го споменавам не за друго, а за да покажа, че са ми чужди всякакви котерийни борби в предизборни и всякакви кампании. Заради това и недоумявам от акцията на Ива Николова и Калин Илиев, които познавам от тридесет и няколко години. Но някак си не искам да ги познавам в последната им медийна кожа. Един от важните житейски уроци, които научих и помня от стария ми квартал Дядо Дянко е моралът, предаден ми от близките: „КАКВОТО И ДА СТАВА ВКЪЩИ, НАВЪН НЕ ГО ИЗНАСЯЙ”… Усещането от медийната атака на Ива и Калин срещу Таня и Томислав – съзнателно не споменавам длъжностите им, защото те не са важни. Но усещането от медийната атака на бившите ми колеги – защото писател толкова злоба не може да събере, което значи, че те вече не са писатели – е, че нещо не са получили. Калине, точно теб не мога да разбера. Мислех те за мъжкар. Ако имаше нещо да казваш на Томислав – дръпни го на ракия, дръпни го в страничната уличка, ако щеш – и му го кажи. От телевизионните ви изяви обаче се натрапва усещането, че нещо не сте получили. Някакъв келепирец не се е състоял... За Ива ясно – не се реализира като поетеса, като журналист си спечели прозвище, а за кмет само бе допусната до изборите… По всичко личи, че майка й със сигурност е гласувала за нея, защото не я е нападала от телевизионния екран. Защото, познавайки Ива знам, че и на майка си не би простила...Казах, че се познаваме отдавна, което значи, че знам журналистическия й навик да напада неугодните й. Когато преди време започнахме да реализираме тази идея за "Съзаклятието" на габровци представата ми бе малко по-различна от случващото се сега. Просто по-известните габровци с медийно присъствие да използват случая при всяка изява да говорят за родния си град. Но не по начина, по който Ива и Калин говорят - единият в качеството и с комплексите си на провинциален писател, и Ива - в качеството си на медийна примадона, която не може да прости на Габрово, че не я състоя като кмет... Просто приемете, че габровци са направили правилния избор и това е. Кметското място е като писателския занаят - в зависимост от текста ще получиш читатели. Пък има и нещо друго - приемете, че читателите имат духовен диабет и се пазят от шербетени текстове... Габрово повече от всякога има нужда от помощ в момента. Не от търсене на теле под вола... А от събиране на силите... Има едно момче в Нова телевизия. Павката... Водещ в сутрешния блок. Как не изпусна един ден да не спомене, че е от Габрово... Без да намесва котерийните борби в града. Та той прави пиар на родния си град, откъдето, както разбирам, е излязъл много малък. Не е ли време да се поучим от това момче? Разберете, че не така се прави нещо за Габрово. Габрово не се размахва като прани гащи. Защото колкото и прах за пране да сте ползвали, жълтото остава…