събота, 20 септември 2014 г.

НЕПРЕВОДИМАТА ДУШЕВНОСТ

Сблъсъкът на световете е нещо като загуба в превода. А националната душевност в момента се оказва Желязната завеса на 21 век. Националната душевност, разбира се, има и своите еволюционни окраски – религиозни и културни… (Имайки предвид израждането на религиите сега не бих говорил за тях като за културни феномени…Всъщност религията в един период от своето развитие играе ролята и на културен трамплин – като Възраждането например…) Но вглеждайки се в световните събития сега разбирам, че Възраждането отдавна е отминал етап от човешкото развитие и, за съжаление, няма кой да го повтори… Въпреки крещящата нужда от едно такова повторение… Възраждането освободи човека от анонимност – и за мен това е най-голямото му постижение. Но след него като че ли всеки човек хвана своя собствена и независима посока, отдалечавайки се не само от националното тяло. Започна отдалечаването на човеците един от друг… Разбира се, че в това отношение Западът е далеч напред и това му пречи да си преведе характерологични особености на Изтока. А Изтокът – европейския изток имам предвид, по странно съвпадение на исторически предпоставки, е славянски… И намесата в славянството от страна на Запада става без знаенето на съответните езици. И, за съжаление, без преводач. Така стана в Босна и Херцеговина, така стана в Косово, така става сега в Украйна… И започнаха славяните да си разменят доброволци по бойните полета… Първо руснаци заминаха да се бият за славянството в Сърбия, сега Сърбия си връща доброволци и сърбите заминаха да се бият на страната на руснаците в Украйна… И руснаци заминаха да се бият в Украйна, чувствайки я прародина… Между тези доброволци има, разбира се и много бивши военни… И военни, действащи сега. Нищо по-нормално – от славянска гледна точка обаче - от това. Братя дават живота си за братя… Славянинът е такъв – заради парче земя може на брат си врата да откъсне, но ако друг нападне брат му отива да си дава живота заради него… По синорите леем братска кръв, но когато друг се появи, проливаме неговата… Това Западът трудно го проумява… Както и още един феномен не може да проумее Западът… И реши, че може спокойно да хвърли вината върху главата на Путин. Изведнъж реши този Запад, че професионалните военни от Русия са изпратени от Главнокомандващия на Руската федерация в Украйна… Въпреки обясненията и от руска, и от руска – няма грешка, защото едните са руски руснаци, а другите украински руснаци – та и от руска, и от руска страна заявиха, че военните не са обвързани с Държавата Русия. Защото те си взели годишната платена отпуска и… вместо да заминат на почивка по някое Черноморие, те отиват и си дават живота за своите братя в Украйна… Странното е, че и ние започнахме да възприемаме един друг начин на мислене, защото не можем да проумеем нещо, което е било толкова характерно за българина преди около стотина години. Демек, станахме повече европейци от европейците, че даже ги и надминахме в някои отношения. По отношение дори на католицизма ги надминахме и станахме по католици и от папата… Защото го посрещаме тука тъй, както не е посрещан Папата там, където е нормално да си го посрещат както си искат… По време на Балканската война мнозина българи – и то не е било изолирано явление – та тогава мнозина българи, замогнали се вече из разните му Америки, Германии, Англии, Франции, Швейцарии та дори и Австралии се завръщат в България и костите им още се белеят без паметници из бойните полета на Балканите…Дори паметниците им не поддържаме на тия българи. Освен това забравихме за това, което те са направили. А това, което тогава тези българи са направили не е по-различно от това, което руските руснаци сега правят за украинските руснаци…Това Европа не може да го проумее и заради това реши, че Путин праща войски в Украйна… Кой потомък на араби, роден в САЩ би отишъл да пролива кръвта си в Сирия, Либия, Иран или Ирак?... Няма да го направи…, Но кой потомък на славянин – руснак предимно – не би отишъл да пролива кръвта си за своята прародина? Има нюанс в двата въпроса. Нещата не опират само до кръвта, а и до семейно възпитание и отношение към прародината… В контекста на казаното до тука обаче се замислям при евентуална – хипотетично само – война между САЩ и Русия какво невиждано партизанско движение би се развило в братска Америка от потомствени руснаци. Наслагваните досега от времето на Студената война представи за Русия като че ли изникват като гъби след дъжд. И рушат малкото, постигнато през последните двадесетина години. А по отношение на превода май пък съвсем нищо не бе постигнато. Надменността на САЩ и Западна Европа не позволи на новите политици от там да вникнат в Руската и славянска душевност въобще. Този свят е решил, че е постигнал своето съвършенство и всички трябва да се равняват по него. А на мене страшно ми се иска да се равняваме по тази жертвоготовност, която съществува в Русия по отношение на Родината. Време е вече… Иначе въобще не можем да си преведем Русия на нашите си езици…

Няма коментари: