четвъртък, 8 януари 2015 г.

ИСЛЯМЪТ, БОЛЕН ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕ






През шестстотин двадесет и втора година след Христа Мохамед бяга от Мека в Медина, за да наложи исляма. Целта му е да обедини четиридесетте воюващи помежду си арабски племена. И той намира най-преките пътища за това - религията и меча. Религията и мечът наистина се оказват най-преките пътища към всяко човешко сърце...
От шестстотин двадесет и втора година след Христа започва и ислямското летоброене.Така че в настоящия момент тази религия се намира в своето средновековие. Християнските нации, които са отминали този период от историята, като че ли искат да докажат всеизвестната истина, че "Историята учи, че човечеството не се учи от историята...". Защото, ако се бе учило от историята, това човечество щеше да осъзнае времето и особеностите, в които се намира единствената напълно монотеистична религия в момента. Но за Средновековието... Какво е характерно за християнското Средновековие и дали то има нещо общо с ислямското средновековие сега... Втвърдяването на религията - не на вярата, разбира се. Религията е преди всичко институция, а средновековните институции не са били най-хуманните, с които човечеството би се гордяло... И на първо място Светата инквизиция.
Всяко мислене е ерес. И най-малкият опит за анализ на канона и постулатите е било наказвано твърде кръвожадно. После Кръстоносните походи, обслужващи по-скоро богатите търговци на коприна... Защото един религиозен коридор по пътя на коприната е далеч по-безопасен, отколкото поставянето на стражи, кули, крепости и прочие атрибути на тогавашната власт. И икономически изгоден освен безопасен е този път. И третото по важност събитие от Средновековието за християнството - неговото разцепване. Общо взето - средновековен пейзаж на душата... И тук вече ни влиза в работа СКАЛПЕЛЪТ НА ОКАМ. Всичко това, което се набива на очи, най-трудно се забелязва... А може би ислямското Средновековие така ни се е набило на очи, че дори ги е извадило, щом не можем да забележим такива елементарни белези. Няма смисъл дори да се карат от девет дерета вода, за да се види, че Светата инквизиция напълно препокрива ислямския Свещен джихад. При това последният е налице дори със своите камикадзета - примери за такива в християнското Средновековие има предостатъчно. Разликата е в средствата за самоубийство в името на религията - дали от кон в пропаст ще скочиш, или ще взривиш самолет - нали смъртта ти е в името на религията. Вярно е, че през християнското Средновековие конникът е увличал по няколко - най-много - неверника, докато сега ситуацията е мащабирана в хиляди за исляма. И може би точно това е нещото, което ни се набива на очи, но ние не забелязваме - СРЕДНОВЕКОВИЕТО НА РЕЛИГИИТЕ. А е достатъчно да се вгледаме в процесите. Откъде тръгнаха - Афганистан, Чечня, Босна, Косово, Албания, Македония... Ако изключим България от този коридор, ще видим, че това е пътят на наркотика. И ако по време на Кръстоносните походи се е създавал християнски коридор по пътя на коприната, сега не е трудно да се забележи, че имаме създаване на ИСЛЯМСКИ КОРИДОР ПО ПЪТЯ НА НАРКОТИКА. Защото фанатично вярващият няма да докосне оръжието срещу неверника. А когато този фанатик е дори в структурите на държавата - полиция, митници, министерства - коридорът е, тъй да се каже, обезопасен. (Дали пък заради това България не бе изолирана от този коридор, тъй като ние имаме в структурите на държавата партии на религиозна и верска основа, колкото и да отричаме това.) И не на последно място са сходните процеси в средновековието на християнството и на исляма сега, включително и тяхното разцепване. В кръга на шегата само, но май е време да се появят католицизъм в исляма, протестантство в исляма, източно православие в исляма... Това са процеси, които текат в тази религия... А ние, без дори да се замисляме, стоим и отстрани наблюдаваме едно средновековие. Дали пък това не е някакъв религиозен пубертет?... Общо взето, на тринадесет години човешкият организъм изживява своя пубертет. В исторически план тази цифра се умножава по сто... Шпенглер говори за повторяемост на историята, разглеждайки я като биологичен организъм. Така че: ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО! Нашият по-малък брат ислямът изживява своя пубертет. Да му помогнем да го изживее така, както сме помагали на по-малките си братя и сестри в семейството - обяснявайки им мутацията в гласа, окосмяването...
И да не забравяме, че бързо се е развил този по-малък брат, а това го прави твърде непредсказуем...

Няма коментари: