сряда, 7 януари 2015 г.

АШЛАДИСАНИЯТ БОГ

Когато българинът вярва той иска нещо в замяна. А ако вярва в Бог, той вярва, за да получи нещо от Него.Дето се вика, от тази вяра Бог ще излезе изцеден като парцал. Да може след това някой зърне ли го да не може и да си помисли, че това нещо някога свят е създавало, от кал човек е правило, мрака от светлината е разделило. След като е минал през доверието на българина с такъв Бог най-много да си забършеш масата или да си изтриеш мръсните обувки на влизане вкъщи – само за това ще стане такъв Бог. Въпреки това българинът обича да вярва… Дори когато превземат държавата му той вярва в завоевателя и тайно се надява поне петстотин години да живее в това положение, защото няма да му се налага да измисля и кове закони, да събира данъци… Много по-лесно е друг да събира данъците, а българинът да не му ги дава под различен претекст… Сигурно заради това българинът и към Бог се държи като към завоевател – коленичи му, моли го за пощада, за здраве и за пари също към Бог се обръща… Забелязали ли сте как българинът влиза в църква? Първо се оглежда да не го видят… Зависи от ситуацията – понякога пък се оглежда, за да го видят и чак като го зърнат какво прави той влиза в църквата. При влизане в църквата значи българите са два вида – тия, които искат да ги видят и тия, дето не искат да ги видят…, Но и двата типа, влезли вече в храма, се молят по един и същи начин, защото са влезли нещо да измолят. Те не влизат, за да се покаят – за българина грешен е не човекът, а този, който го е създал. Дори когато пуска дребни за дарение на църквата българинът го прави, за да го видят, че дава, а не защото иска да даде. Но дори като пуска в кутията за помощи той го прави така, както го прави в данъчното – чака да получи. Българинът не дава дарение, а прави рушвет. Пуска в кутията на изхода на църквата, но си пожелава да му се върне я в здраве, я в имоти, я в пари… Тези дни по широкия български свят празнувахме Йордановден… Няма по-варварски обичай в цялото християнство здрави и прави мъже да скачат в ледените води на реките и то не в името на Бога, а за още… здраве. Тестисите им заприличали на индийски орехчета, от косата им ледени висулки се стелят, нали и българските гърди рунтави – на сталагмити и сталактити са заприличали – ама на всичкото отгоре искат попът с още вода да ги ръси… Това пращящ от здраве човек да иска още здраве се нарича лакомия… И, както казваше баба ми Йова от Габрово, толкова здраве какво ще го прави? В гроба ли ще го носи и него барабар с парите, дето Господ му заделил след дарението… Иначе шапка на Бог сваляме само когато искаме нещо от него… И то тъй я държим, че ако евентуално Господ реши, тутакси да я напълни с пендари. С дънцето надолу я държи шапката българинът в църквата. Та за Йордановден… Скачат след кръста в студените води мъжете така, както куче скача за кокалче… Пръхтят, ръмжат, до бой стигат – аха, да се издавят един други в реката – само и само пръв да стигне кокалчето. И размахва победителят кръста към небето тъй, сякаш иска да каже: „Дядо Боже, да не сбъркаш само. Ей, с тая ръка го улових”… После сядат на трапезата и забравят що е това смирение, покорство, блага дума по Божите закони… Най-благата дума им е подвикването по жените да не се туткат, а диван чапраз да правят на мъжете, ако искат вечерта да усетят тия пораснали индийски орехчета между краката си… Вярата в Бога на българина е форма на просия… И не че вярва, че Господ го е чул – защото за българина Господ е като тях – гледа да прекара някого, да обещае, пък да забрави обещанието, да завлече някого… Ама поне Господ, като завлече някого, няма къде да го намериш, че да му дириш сметка. А българката влиза в църква като във вертеп. Гологлава, дето се вика, може и още по-гола да се направи, само и само Господ да й чуе просията. Това канони в църквата, са някакви подробности. И ако Господ не я забележи, то поне дядо поп едно око да и хвърли все файдица някаква ще е за нея… Сигурно това ще е и причината българинът да си тачи и варварските обичаи, а после да ги представя като съхранена традиция в християнството. Ашладисва вярата в Бога тъй, както само той си знае. А иди вярвай после, че Бог е създал човека от кал… Преди Бог да създаде човекът обаче, българинът е направил Бог. По свой образ и подобие… Ами това е… 

Няма коментари: