неделя, 29 март 2015 г.

ХАРЕСВАТ МЕ ХОРА С ГЛАВИ НА РАМЕНЕТЕ СИ

ИНТЕРВЮ В САЙТА "ДВАТА БУКА" ОТ ВЕНЕЛИНА СТОЯНОВА: ХАРЕСВАТ МЕ ХОРА С ГЛАВИ НА РАМЕНЕТЕ СИ

                 Г-н Стоянов, прави впечатление, че в заглавието на новата ви книга България е изписана само с малки букви. Във фейсбук пък пишете само с големи. Защо? Сигурно не е случайно.

                 Отговорът е прост, което значи, че трябва да се слезе от висотата на снобизма и себедостатъчността, за да се разбере. Просто превърнахме БЪЛГАРИЯ в нарицателно. За сметка на това на визитката ми „Българин" е написано с главна буква.
По този повод имам есе за „новите граматици", които твърдят, че писането с главни букви било крясък. И, за съжаление, го казват хора, които влизат в църква, книжарница, училище, хлебарница с шапка на глава. Същите тези виртуални граматици с нахлупени шапки в телевизионния екран. А от другата страна ги гледат и слушат достопочтени хора на прилична възраст, заслужили поне уважение през дългия си живот. Как ще вляза в книжарница, в която са томовете на Достоевски, Шекспир, Булгаков, Ботев, Дебелянов, Яворов, нахлупил шапка на главата си. Онова нещо уважение, страхопочитание липсва. Гледах раздаването на наградите на Съюза на артистите в България. Призьорите на наградата „Икар" излизаха от реда с гръб към колегите, които ставаха, за да им направят път за сцената. Господи, та тези хора явно не ходят на театър – те ходят на сцена, не на театър – за да разберат някои елементарни правила от етиката. „Свалям ти шапка" е израз-идиом, показващ уважение към някого. Това идва от християнството – мъжът влиза без шапка в църква, жената пребрадена. И тези хора ще ми правят забележка с какви букви да пиша... Без да попитат защо... Въпреки че имам причина. Когато пиша на таблета използвам големи букви, защото имам един досаден тремор на ръцете и не мога да уцелвам малките букви във виртуалната клавиатура. Но тези „граматици" до такава степен са влюбени в себе си, че никога няма да попитат „защо". Тяхната етика, тяхната култура се заключава в раздаване на присъди, не в проумяване на нещата.

                 В една от най-издаваните ви книги "До СтрасТбург и назад" сравнявате българската интелигенция с животновъдна ферма. Защо е такъв елитът ни?

                 От хиляда и триста години история в България е клано само това, което е вдигало глава. А това, което е вдигало глава, не се е репродуцирало. Борис І изтребва петдесет и два болярски рода до девето коляно. А те са били началото на българската аристокрация. България няма каста, която да е духовен водач на нацията. Имаме интелигентни хора, но интелигенция нямаме. Борис І изтребва началото на зараждащата се аристокрация. От тогава българинът се размножава по чехли и като чехълче. А аристокрацията е тази, която създава визия, волята – масата – я постига тази визия. Спомняте ли си в предговора какво пише Захари Стоянов на „Записки по българските въстания"? Казва, че в тази книга няма да срещнете тези, „които пъшкат колчем чуят имената на Гегеля и Хайне"... И продължава, че тази книга е за простите хора, които са се вдигнали да правят въстание. И там се крие разковничето на неуспеха на това въстание. То не е имало духовни водачи, то е съставено от ТЪЛПА... По време на Априлското въстание Льобон вече обяснява функциите на тълпата. Шопенхауер в „Светът като воля и представа" казва, че светът не е това, което е, а което си представяме, че е. И ни трябва само воля да постигнем представата. А представата се ражда в глави, готови да я носят. Волята е тълпата, която реализира тази представа. Зная, че, говорейки така, някои ще ме обвинят в краен нихилизъм. Но някой трябва да ги казва тези неща, нали. Аз не искам да се харесам на всички. Мене ме харесват само хора, които имат глави на раменете си.


- Твърдите, че нашето свободолюбие се изразява в търсене на освободител.
Откъде ще дойде поредният ни освободител? Дали някога ще преборим роба
вътре в нас?


- Мисля, че в предишния отговор вече отговорих и на този въпрос. А ще преборим роба едва тогава, когато не си задаваме въпроса кой ще ни освободи. Във Вашия двоен въпрос се съдържа и отговорът. Не можем да киснем на Балканите с китки в ръце и да чакаме някой да ни освободи от предишния освободител, който впоследствие се оказал поробител. Пък и по отношение на робската психика. Не може народ, който се гордее с две робства – едното двестагодишно, а другото петстотин – да мечтае за свобода. Ние дори взрени в миналото си, кокетираме с робство, не със свобода. Ами в нашите учебници по история има по две-три страници за Златния век – останалото е робство. Не можем да наричаме Турско робство времето, в което ние нямаме дори такъв обществено-политически строй. Българинът е имал свободата да пътува, да се сдружава, да прави бизнес, да заема високи държавни постове в Отоманската империя, изведнъж решава, че е бил роб. И продължаваме да го набиваме в главите на децата. Да. Ние сме били васали на една империя, но роби не сме били. Дори самите ислямизационни процеси са били част от желанието на няколко области да се освободят от данъците. Как ще си обясните, че долу в Тракия – богати области, нали – османлиите не са започнали да ислямизират? Ами нали ще лишат от данъци империята, защото мюсюлманинът не е плащал данъци. Дори са стимулирали строителството на църкви, за да се съхраним не толкова като народ, а КАТО ДАНЪКОПЛАТЦИ. Дори вкопаването на църквите в земята не е с оглед на унижаването на християнина, а с оглед на съществуващото право и стратегията на Османската империя за борба с престъпността. Тогавашната полиция – заптиетата - са яздили коне. Високата сграда е пречила на конника да види евентуалният разбойник от другата страна. Имаме историци, да извадят истината наяве. Но те, като Божидар Димитров, трябва да се харесват на нацията, защото келепирът от това е голям. 


- Наскоро филмът на Максим Генчев "Дякон Левски" предизвика всеобщо възмущение. Вие сте автор на книгата „Другият Левски", която също е определяна като скандална. Трябва ли да се посяга на светостта на Апостола?


- Въпросът е преднамерен. Няма нищо общо, първо, между филма за Левски и романа ми за майката на Левски. „Другият" в заглавието само показва, че има и друг поглед към личността. И защо не приемем, че майката гледа по друг начин на детето си. Ако бяхте прочели романа, щяхте да попаднете на едно ключово изречение: „За другите може да си Левски, ама за мене, сине, си Васил"... При това Вие говорите за СВЕТОСТТА НА АПОСТОЛА. Но това е представата, наложена за него. Защо, според Вас, никой не тръгва да освобождава Левски, варден само от три заптиета – полицаи, от днешна гледна точка?... Хората вече са знаели, че водят този, който е заклал чирачето на Халача. Апропо, защо никой не казва, че Халача същата година издържа двадесет българчета студенти във Виена, Рим и Париж? Защо никой не казва какво чини в къщата на Халача Левски? При това иде реч за пладнешки обир... Както самият Левски признава, той е разучил преди обира, че семейството на Халача е отишло да се черкува на Троянския манастир същия ден.Семейството е ходило петдесет км. На отиване и петдесет на връщане от манастира в името на Бога. И той е използвал религиозността на хората, за да влезе в къщата и да обере собственика. Дяконът. Християнинът влиза по време на Голяма Богородица – най-важният след Великден християнски празник – да обере. И убие – защото целта е била обир и заколване на Халача... „Както се бях скрил вътре с камата, влезеше ли Халача нямаше и да се усети"... Това са думи на Левски... Но влиза детето първо. Защо никой не казва, че освен за убийството на чирачето – 14-годишно тогава и завинаги – Левски е осъден и за мокра поръчка, призната и от него, и от Димитър Общи. Защото Левски поръчва на Димитър Общи да заколи наместника на ловешкия владика. И той го прави. Ако сега, недай си Боже, някой заколи дете, и то при обир на дома на детето – то е живяло при Халача и респективно е усещало неговия дом и като свой – та, ако някой заколи дете, целокупното население ще иска смъртно наказание. Защо си мислите, че тогава народът няма да е искал смъртно наказание за някой, заклал – думата е точна – заклал дете. Та ние не сме мръднали още от онова време – просто сме поставени в друга среда, но сме едни и същи. Та, мислите ли, че някой би тръгнал да освобождава убиец на дете – тогава и сега... И, последно, тъй като Вие сте жена. Ако детето беше Ваше щяхте ли да приемете заколението му като нещо нормално? Мислите ли, че майките са държали с протегнати ръце децата си към Левски и са викали: „Апостоле, заколи първо моето"... 


- Книгите ви често са разпалвали етнически и религиозни страсти. Някои ви наричат българският Салман Рушди. Как гледате на задълбочаващите се религиозни конфликти, на саморазправата с карикатуристи и хора на свободното слово, на заплахата Ислямска държава?


                 Скоро Никита Михалков каза нещо гениално – не беше пуснато по българска телевизия. Каза: „Човек си заслужава да живее само за това, за което би дал и живота си, за което би и умрял"... По отношение свободата на словото – не смятам, че ПОДИГРАВКАТА С ДРУГИ РЕЛИГИИ И ВЯРВАНИЯ Е СВОБОДА НА СЛОВОТО. Време е да разберем, че свободата на словото е отговорност и толерантност. Да изобразиш Мохамед в неблагоприятна за вярващите в исляма поза е ПОРУГАВАНЕ, а не чувство за хумор. Да си припомним чеха Давид Черни, който изобрази България като клозет. Защо не го приехме с чувство за хумор, а поискахме дори да бъда съден за гавра със страната ни…Пак чувство за хумор, проявено от художник към България, подобно на карикатуристите от „Шарли Ебдо”, изобразили Мохамед…  Нали и в нашето законодателство има членове – от наказателния кодекс и във връзка с  Конституцията – третиращи поругаването на националните ни символи – ГЕРБ, ХИМН И ЗНАМЕ... Защо ние можем да имаме такива текстове, а да не позволим на друг да отстоява своята религиозна чест. Само защото е мюсюлманин ли? При това ислямът се намира в своето средновековие – имам есе по този повод „ИСЛЯМЪТ БОЛЕН ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕ". Процесите, които текат в исляма сега са процесите, които са текли в средновековието на християнството. Ами тогава не е ли имало клади, стаи за изтезания, прогонване на злите сили. Нали измъкването от средновековието е ознаменувано с конструиране на гилотината... Ами кладите преди нея, публичните екзекуции – и всичко това само защото си решил, че земята се върти. В момента ислямът изживява своето средновековие и точно ние, като минали по този път, трябва да разберем ситуацията, в която са. И не можем да скачаме на едно средновековие с нашите мерни единици. Християнството изживява всички етапи на развитие и деградация до сега – от Светата инквизиция до атеизма. Защото и атеизмът е част от развитието на една религия. Ислямът не може и да си представи подобно нещо сега. Свободата на словото в този смисъл е разбиране на другата страна, а ние доказахме, че не ги разбираме. Че нали в „СКРИТИЯТ ЖИВОТ НА ЕДНА ПОМАКИНЯ" говоря точно за това. Нали книгата е роман за противопоставянето на две цивилизации в едно мюсюлманско семейство в България. Но някой каза, че книгата била сквернословна за мюсюлманите и ги настроиха срещу мен. Те се надигнаха, без да я четат. Четете, преди да питате... Това е единственият начин да разберем другите. А не ги ли разберем просто не можем да искаме свобода на словото. Защото свободата на словото е преди всичко разбиране на другостта... Аз не оневинявам случващото се в арабския свят сега, но поне се опитвам да го разбера. Защото не може да искаме от другите това, което не изискваме от себе си. Сблъсъкът е между две цивилизации, а не на нашата цивилизация с някакъв неопределен животински вид. Иде реч за цивилизации, все пак...


- Според Амос Оз „фанатизмът е неизменна част от човешката природа", а чувството за хумор е чудесно лекарство. Каква е вашата рецепта за мирно съжителство на различните етноси и вероизповедания?


                 Вече отговорих на този въпрос...Все пак чувството за хумор е нещо прекрасно, когато иде реч за хумор, а не за гавра. Така че, цитирайки Оз, Вие цитирате нещо дълбоко непознато...

Няма коментари: