неделя, 22 ноември 2015 г.

РАЗЛИЧНИЯТ ПУТИН




Сирия е осеяна с трупове. На джихадисти. Няма кой да ги брои, но снимки има. Така, както имаше снимки и видеоклипове на джихадисти, обезглавяващи пленници. Това е послание. Отговор на техните послания. Каквото повикало, такова отговорило. Тече операция „Възмездие” на руските военнокосмически сили. Този път ударите са по-страшни и по-безкомпромисни. И никой вече не твърди, че Путин избива и опозицията на Сирия. Но има нещо, което се измъква от погледа на нашата преса. Неговото изчакване. Преди да заповяда тази операция Путин стискаше устни и чакаше. Изчака и последната експертиза на специалистите, доказваща, че самолетът над Синайския полуостров, в който загинаха 224 човека е бил свален от ИД. Въпреки поетата от тях отговорност още на другия ден след катастрофата. Въпреки това Путин изчака техническата експертиза, разчитането на двете черни кутии. Някакси сякаш казваше на западните лидери, че няма да хвърли вината върху нечия глава така, както те направиха със самолета над Украйна.Самолетът на малайзийските авиолинии "Боинг" 777… За него светът гръмна, че бил свален от руска ракета или каквото и да е руско там, без да даде възможност на Русия да направи своя експертиза. Да събере доказателства за невиновност, както се казва. Сега обаче Путин изчака, въпреки че е във война с „Ислямска държава”. Войната си е война, но честта си е чест. Изчака експертизата, въпреки че ислямистите дори показаха какво точно е свалило самолета. И чак, когато бе доказано с абсолютна сигурност всичко, Путин се появи в медиите и каза, че за това деяние няма давност и извършителите ще бъдат преследвани навсякъде по света и унищожени. И заповяда акция „Възмездие”… И всяка бомба, която се качва на самолетите срещу „Ислямска държава” се изписва от руските войници: „За Париж”, „За нашите”, „За…” Така, както по време на Втората световна всяка бомба е била предназначена в името на кого се хвърля. И ми припомни стария християнски обичай да се нарича и целува свещта на гробището. В чия памет е точно. Така правят източноправославните в Сърбия, в Русия, в Гърция… Наричаме не само свещите, а и това, което ще накара други да палят свещи за някого… Бомбите също имат имена. Както и убитите от тях…
 Колкото и противоречиви да са мненията за Путин не може да му се отрече не само стоицизма. А и политическия нюх. А можеше да не изчаква, можеше да се разпореди с живота на и така воюващите с християнския свят – и не само християнския свят – джихадисти. Но той изчака. И показа на света, че Путин е нова порода политик. Нещо, което Западът не само че не познава, ами и май скоро няма да проумее…

Няма коментари: