неделя, 20 декември 2015 г.

ПО КОЛЕДА СТАВАТ ЧУДЕСА

                                       На Вадим  КАРАДЖАМИРЛИ

Падането на Марс е далеч по-безболезнено от падането по Маркс. За разлика от възрастите, децата все още падат на Марс, а по-непредпазливите от тях падат от Марс… Като това шестгодишно момиченце, на което майка му не само казала, че е паднала от Марс, ами и казала дори, че била малко глупаче. Съвсем нежно и безобидно я нарекла така. Глупачето имало баща, който по цяла година се трепел из Америката, за да може за Коледа да донесе кожух на майката и скейтборд на дъщеричката си. Разбираемо е през зимата да подариш кожух на майката, ама скейтборд на детето си посред зима да дадеш и да му покажеш, че има ролки за асфалта… Ама не можем да му се месим на човека във възгледите, още повече, че подаръкът е предназначен за друг човек, а ние дори не сме членове на семейството. (Ако изключим онези интимни моменти, в които той докато пастри пари за коледни подаръци в Америка, водопроводът на апартамента се разваля и почва да тече точно пет минути, след като дъщеря му е заминала за училище, което си е чисто падане на Марс)… Но бащата, който си е падал по Маркс натрупвал първоначално капитал там, където… Общо-взето нещо такова, въпреки че у нас общото отдавна е взето и заради това сме принудени да събираме и натрупваме първоначален капитал другаде… По Коледа обаче, когато бащата се връщал за малко от Америка, по водопровода дори не личали следи от ремонт, за който дъщеря му въобще не е и чувала. Той носел на майката кожух от Америка по Коледа, а също така и ролков скейтборд на дъщеря си с цвета на американското знаме. Кожухът е ясно, че се носи зимата, но на никой не му станало ясно защо скейборд с ролки се носи сега, при положение, че другите се пързалят на ски… Момиченцето обаче се възрадвало и изхвърчало навън със своя малък скейтборд, като оставило бащата да облича и съблича с кожуха майка му няколко пъти дори. Било прекрасно марсианско утро ли, обяд ли тогава, защото климатът така се объркал, че, благодарение на глобалното затопляне, майка му забравила вече на третия път да облече кожуха на голо, а навън асфалтът лъщял под ролките на малкия скейборд с цветовете на американското знаме…Момиченцето било проходило, дето се вика, за първи клас и всички му завиждали за този малък скейборд, който не само че бил донесен от баща му от Америка – за което то съобщавало де кого срещне или бутне със скейтборда – ами бил съвсем оригинален и дори сачмите от лагерите не били произведени в Китай, ами били съвсем американски… В интерес на истината, който и да погледнел този скейборд разбирал, че в тукашните магазини такова нещо няма. Второкласниците я гледали със завист, а един четвъртокласник дори се влюбил в нея. По Коледа стават чудеса и момичето с малкия скейборд произвело такова чудо, като въобще не отразило четвъртокласника, ами дори го подминало като малка гара Вакарел. Дори не оставило шлейф от скъп парфюм след себе си, за да кара не толкова да въздиша чатвъртокласникът след нея, колкото да диша на пресекулки след това… Момиченцето послушало родителите си да не кара по улицата, а да отиде в парка, който бил от другата страна на улицата. Майка и я проследила с поглед, докато бащата събличал кожуха от голите и рамене, и след като се уверила, че момиченцето пресякло улицата и влязло в парка, обърнала лице към бащата на малката скейтбордистка, но със затворени очи, за да си представя бедния водопроводчик. Дори се размечтала този кожух да е от него, но той бил честен водопроводчик, който вече си падал по Маркс, защото бил млад и зелен и не можел да спастри пари за такъв разкош… Водопроводчикът едва успявал да свърже двата края благодарение на няколко често пробиващи се водопровода все в домовете на жени, чиито мъже били в странство и се прибирали по Коледа… И водопроводчикът оставал сам и ненужен в къщата си, защото точно по Коледа нито един водопровод на се пукал. Бащата се радвал на тялото, което събличал изпод кожуха и се гордеел не толкова с красивата си жена, колкото с проявения от него вкус да и вземе точно такъв кожух… През това време дъщеричката им се пързаляла със своя скейборд, четвъртокласникът се колебаел кое от двете да избере, ако случайно се стигне до такава ситуация – да я защити от нападащите я второкласници, или вместо тях да й задигне скейтборда… Накрая любовта надделяла и той я оставил спокойно и неподозираща за неговото съществуване да се рее с малкия си скейборд пред погледите на старци с внучета в парка… Когато съвсем се уморила и седнала да си почине, от съседната пейка завързал разговор старец с четиригодишната си внучка до него… А когато се прибрало момиченцето вкъщи и майка и я попитала къде е скейтборда, тя спокойно казала, че старецът и го поискал за малко и щял лично да дойде и да го донесе. Майка и си представила за миг, как и искат кожуха на улицата и тя остава чисто гола без него, за да услужи на водопроводчика, примерно, и той да не зъзне в студа. Инстинктивно се загърнала по-плътно с кожуха и казала на малката си дъщеричка, че била най-обикновена глупачка. Бащата лежал гол в спалнята и пушел спокойно цигара, защото знаел, че пак ще купи скейборд на своята малка дъщеричка и събличал с поглед кожуха на майка и, защото нали заради това го бил купил – да го съблича… Момиченцето казало, че дядото не може да лъже, защото възрастните хора по презумпция не лъжели – точно така и казало, че по презумпция не лъжели старите хора – без да обяснява откъде е научило такава сложна дума. Родителите обикновено се стряскат не когато децата им започнат да пушат пред тях, а когато започнат да употребяват сложни и непознати думи, защото не знаели от какъв точно кръг от приятели произлизат тези думи. След около два часа на вратата се позвънило, майката отворила вратата, където възрастен човек и подавал въпросният скейборд, при това най-учтиво и благодарил, като казал и на внучката си да благодари на госпожата. Така казал. Казал на внучката си: „Кажи  „благодаря” на госпожата” и внучка му със сведен поглед казала „Благодаря”. Тогава старецът извадил един шоколад и го подал с благодарност на момиченцето, но не се отделял от вратата. Майката вече се колебаела дали да ги покани в къщата, когато дъщеря и извадила един телефон от чантата си и казала на дядото: „ А ето и вашият телефон”… Защото, когато давала скейтборда, тя поискала гаранция за него… Ами това е…  

Няма коментари: