БЕДНОСТТА, КОЯТО УБИВА С МЕТИЛОВ АЛКОХОЛ

Те гледат през цялата година по едно прасенце. Въпреки религията, защото са мюсюлмани. Не че ислямът им забранява да се грижат за този вид животни, ислямът им забранява да ги ядат. А те ги гледат, за да ги изядат. По Коледа. По Нова година – кога как дойде. Тези прасета са повод да се съберат комшиите, да се наточат ножовете, да се настървят малко с ракия. После ракията е повече. Традиция българска. Жените стават рано, слагат котлите с вода на огъня. Котлите не стигат обикновено и се слагат и всички тенджери и кофи. Мъжете се събират, слагат две магарета, няколко талпи върху тях. Тука ще бъде положено прасето после за аутопсия. Ножовете се точат, колачът е дошъл с наточен нож. Пробва го на ръката си – бръснач. Въпреки че не се знае дали пък не е обръснал ръката си от вчерашното прасе. И другите мъже, участници в събитието, са запретнали ръкави, затъкнали са ножове, на някои им светят златните зъбчета – могат да умрат от глад, ама това злато в устата не го дават. Жените всички са с по два златни зъба – горни, вдясно от центъра. Защо точно тези – никой не знае? Сигурно Аллах така е наредил – вместо очи изпод бурката зъби да светят… Може и да не е Аллах. Няма значение, но някога тези два зъба са означавали престиж, място в обществото, йерархия, материален статут. Прасето има шесто чувство и квичи в кочината. Уплашено е. Тези ножове нали за него ги точат – ако е знаело какво го чака никога нямало да наддаде килограми. Ама късно… Двама влизат в кочината при него, то се опитва да избяга. Понякога успява, но дворовете обикновено са затворени и няма къде да иде, хвърлят се връз него, повалят го, връзват му краката с въжета. И там, на място, баш колачът му реже гърлото. Жестоко е, но и животът на мюсюлманите не е по-малко жесток. Някои са дошли от гурбет за празниците. Пращали са пари от Германия или Италия на родителите си – с част от парите да отгледат прасето, с другата част – детето. Детето се върти наоколо, празнично му е, въпреки че не знае защо са се настървили така родителите му. То чака да му се радват, а те с ножовете. С това прасенце то е израсло, а сега какво му готвят. Ето още един повод да мрази родителите си. Не стига че цяла година не ги е виждало, ами сега ще заколят това животно, с което то си е играло… И заедно с квичането на прасето се чува и ревът на детето… Проклина вече денят, в който родителите му излизат от скайпа и влизат в къщата. В скайпа поне не бяха въоръжени с ножове и златните зъби на майка му светят по по друг начин… Детето закрива с ръце очите си да не гледа, но е разперило пръстчета все пак. Любопитството при човека е по-силно от състраданието. Така е при всички хора – и бедни и богати, при мюсюлмани и християни… Особено при децата им. Свинята е съборена, кръвта хрипти в гърлото. Кръв, квичане и въздух се смесват в гърлото. Още хрипти, когато нанизват един кол между вързаните и крака. Вдигат я с краката нагоре, понасят я към мястото за аутопсия… Жените са скръстили ръце край нея. Водата ври във всички съдове. Бензиновата лампа светва в ръцете на някой първи братовчед или комшия. На паянтовата маса жените са извадили царска туршия и пластмасови чаши. Сипват ракия – предимно греяна. Но не е задължително. Не им връзват кусур, ако ракията е студена. Те в чужбина за тази ракия са мечтали година време. Навдигат чашите за „бог да прости свинята”… Гаврътват чашите, почва пърленето. Докато пърлят прасето жените остъргват кожата, сипват вряла вода и стържат. През това време мъжете вдигат наздравици, пият. Душата на свинята вече е викнала бърза помощ за тях. За някои от тях, защото на един от пиещите вече му прилошава. Първо не вижда, гади му се, припада… Душата на прасето се спуска, посреща неговата и я отнася нагоре… Неговата мирише на метилов алкохол. Защото няма пари за хубава ракия. Всичките пари от гурбета са отишли за отглеждането на това прасето и детето. Е, и аудито втора употреба, но лъснато като за първа, с което е дошъл на свинската сватба, за да видят всички как се е замогнал… И докато лекарите се опитват да го спасят, останалите вече са изкормили прасето, извадили са свинският мехур, надули са го и са го дали на детето да си играе с него… (Като в стихотворение на Константин Павлов… Почти като в стихотворение на Константин Павлов…) Един от участниците в свинската сватба, развеселен от ракията, се втурва да ритне мехура, но пада, смеят му се. Той обаче е безжизнен, опитват се да го вдигнат, ама нещо одървен им се вижда. Същата линейка, същата процедура… Една свинска душа, пък колко човешки отнася със себе си… Ами това е…