ОЩЕ НЕЩО ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

Единодушни сме по въпроса за образованието – децата ни стават все по-неграмотни. Почти толкова грамотни излизат от училище, колкото са влезли. Студентите ни не знаят елементарни граматически правила. На този фон пък други наши деца печелят световни конкурси и учат в най-престижните университети на света, при това буквално са поканени да учат в Харвард, Кембридж, Сорбоната. И все пак приетите без приемни изпити в тези университети са многократно по-малко от неграмотните, влезли в нашенските вузове. Причините за този дисбаланс са много. Но всички като че ли единодушно посочват една – образователната ни система куца и с двата крака, непрекъснато се сменят учебни програми… И се налага общото мнение, че ние нямаме Национална доктрина по образованието. Може би не случаен е фактът, че повечето от световните състезания, спечелени от наши ученици, са в областта на математиката,  информатиката и чуждите езици. С една дума, областите, незасегнати от смяната на правителства. Защото изискванията и програмите в останалите хуманитарни дисциплини – особено историята – непрекъснато се подменят. Но дали само това е причината? Мисля, че основната причина не е и в това, а във факта, че авторитетът на нашето образование се срива непрекъснато. И се срива най вече в очите на учащите – не без нашата активна помощ обаче. Образованието ни все повече губи авторитет и, естествено, става все по непривлекателно. И какво привлекателно може да има в старото палто на класната ръководителка? Защото нещата започват от там. От срещата с първите авторитети. А първият авторитет е класният, който си брои стотинките за закуска на лафката ведно с първокласника, който няма пари да си оправи зъбите и срещу ученика застава всяка сутрин една карикатура на човешко същество, което НЕ Е УСПЯЛО, ЗАЩОТО Е УЧИЛО. През същото това време съученика ти го карат с луксозен автомобил само защото  баща му е с напомпани бицепси и плаща на час във фитнеса толкова, колкото струва палтото втора употреба на класната ръководителка. От екрана вечер хора с неуредици в говора обясняват как може да се постигне всичко с щракването на едно пръстче само. Пак от същите тези телевизии разбираш, че кубиците силикон в гърдите отварят повече пътеки към бляскаво бъдеще от кубиците книги, които е прочел професорът, който, кой знае защо, са поканили да хленчи заради мизерното си съществуване… Децата са като индианците – обичат стъкълцата, блясъка обичат… Професорът с кубиците книги в главата, превърнат заради това в хленчеща и шаваща изпод дрехите втора употреба фигура в никакъв случай не е по-атрактивен от ВИП брадърката с кубици силикон в гърдите, който чак вече и излиза през устните… И изведнъж разбираш, че от малки сме променили ценностната система на тези деца. Защото тя, ценностната система, не се възпитава само от родителите, които вечер се прибират с пазарските чанти и казват на отрока си, който иска да им сподели нещо – от първия мензис до първата мастурбация – че трябва да бъде оставен на мира, защото цял ден заради него се е трепал… И след като не получи внимание, това дете отива там, на улицата, където първият наркодилър му обръща внимание. Националната доктрина по образованието, ако някога я създадем, включва преди всичко любов. От любовта в семейството до любовта към книгите. И това нещо се възпитава не само от родителите, а и от медиите, от отношението към образованието. А отношението към образованието е отношение и на Държавата към това образование, към учителя и професора, които трябва да имат визия, ако не по-добра от напомпания мухльо с луксозната кола и златни вериги на врата си, който дори поздрава си изсумтява неразбираемо. Националната доктрина включва и медиите, които трябва да са отговорни към младите, защото и техните деца гледат телевизия и четат сайтове, нали… И там, където необразованата чалгарка или плейметка е по-лъскава и по-привлекателна от учителката ти по литература или музика, някъде там се формира отношението към образованието. И не е нужно да се хленчи, че всичко е изпуснато. Не е изпуснато, защото можем да го променим. Докато се раждат деца и тръгват на училище все още може да се промени всичко… Ами това е…