ПИСАТЕЛЯТ

Вчера ми се обади непозната дама, за да си поръча две от моите книги. Когато я попитах за адреса тя каза, че е от Габрово. Роден съм в Габрово, но от 1969 година не живея там, въпреки че настръхвам не само от споменаването му, а дори от зърването на регистрационен номер на кола... Но винаги са ме свързвали с Родопите заради романа "Скритият живот на една помакиня" и я попитах дали знае аз откъде съм. От Смолян, предположи тя. Казах, че съм Габровец от кв. Дядо Дянко. Разбира се, тя се зарадва - учили сме в едно училище, расли сме в един квартал, едни учители са ни учили... Просълзих се и забравих да я попитам чие дете е, коя е тя. Набрах телефона, попитах я. И се оказа момичето, за което мама ме женеше като дете и се обръщаше към родителите и със "свате".. Не е необходимо да влизам в реалити формати, за да живея живота. Винаги има за какво да се пише, без да се налага да смучеш от пръстите си. Защото не аз съм писателят, животът е големият и гениален писател, аз съм неговата перодръжка....