неделя, 9 април 2017 г.

ДОЧКА № 2 ВЪВ ВАРНА



Спомням си, преди много години, ми попадна гипсова отливка на "Джокондата"... Пълен абсурд и върхът на кича, разбира се. Но някой се бе направил труда и Мона Лиза бе изобразена барелефно и лъсната със златен бронз. Мислех, че подобно нещо няма да се повтори, но то, освен че се повтори, е поставено и в центъра на Варна. Пред хотел "Черно море", близо до мястото, където от същия автор преди години бе поставена прословутата "Дочка", кръстена от "автора" Веселин Костадинов тогава "Венера от Варна", или нещо такова. Разликата между съименичката и от древна Елада бе не в отрязаните ръце, а в очертаващия се около метър и двадесет пенис изпод туниката... Сега същият Веселин Костадинов е направил нещо пак така претенциозно, но отлято в материал, за да лъщи на слънцето като една същинска месечина. Сегашното "произведение" е безименно, но пък, за сметка на това пренесено от Гюстав Климт в материал. Нещо като гипсовата отливка на Джокондата, но от метал и не съвсем от Леонардо, а малко от Климт. Както казваше в подобни случаи великият арменец: "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо, като нищо на света."... Не зная кой е назначавал художествената комисия, определяща до каква степен кич ще бъде допуснат до центъра, но са успели да го докарат до максимум. Преди време Добри Жотев поетът ми обясни каква е разликата между еротика и порнография. "Еротиката, Христо, е снимка на гола жена. А порнографията е снимка на същата гола жена, но с гривни и обеци". Постигнат е и ефектът на порнографията, тъй като обецата е много голяма. За съжаление не е обеца на ухото на Община Варна. Вероятно "майсторът" на въпросната "Отливка на Климт" няма наистина понятие от анатомия, тъй като чуканите, които трябва да показват крака, са илюстрация на това. Да не говорим за центъра на пластиката. Тъй като тя няма център, за да не се килне, е подпряна с още един чукан, който може да мине за трети крак. Характерно за този автор - при Дочка пенисът бе под туниката, тука поне се подава и се влачи по паветата. Никак не ми се искаше да пиша този текст. Но при положение, че Варна възропта навремето срещу великолепните дракони, които все пак си намериха място в периферията до басейна, се чудя защо мълчи сега. Но не се учудвам. След като "Феята" пред Морската градина я запушиха с едно информационно табло разбирам, че не естетиката е важна, а кичът. Апропо, същата фея преди две години я бяха боядисали с корабен лак. Някой общински разбирач ще е, няма кой друг да е...


Ами, това е...



























Няма коментари: