БЕЗСМИСЛЕНАТА АЗБУКА

Тези дни се поде една кампания за тази азбука – всички разбирачи ревнаха гороломно в нейна защита. Не била от Византийските земи, най-ми била от македонските, само че македонските, когато са били български… Прекрасно българско родолюбие, което винаги оставя синини по… А, не, не е от бича… Синини по гърдите като доказателствен материал за близките ни родствени връзки с Кинг-Конг. И, ако, не дай си Боже, някой американски президент дойде по тукашните всякакви земи, ние ще изпъчим горда си осанка, ще разкъсаме риза и, разравяйки пръсти по козината ще покажем синьото доказателство за близките ни родствени връзки с… Холивуд. Не зная дали ще разберете този текст. По-скоро е той да не бъде разбран. Защото не е важно кога и по кои земи е създадена една азбука, а е важно какво е оставено, написано на нея. И, чини ми се, че освен синила по гърдите ние май с друго нямаме какво да се похвалим. Защото, съгласете се, че на тази азбука можехме да оставим поне исторически факти от белите полета на историята ни. Добре, че имаме май „съпътстваща“ латиница, та да научим нещо за нашата история от френски, английски, италиански хроникьори… От руски и отомански хронисти… Защото, ей така, щяхме да си отидем без история. Защото, съгласете се, но ние имаме сведения за собствената си история от чужди източници, нежели от български. Та ние сме зарязали, захвърлили историята си и азбуката, оставена неизползваема от нас не десетки, а стотици години. През това време на нея са писали Толстой и Достоевски… Но да оставим историята. Какво в литературата оставихме през тези векове. За няколко века нашата азбука прилича на родено дете със синдрома на Даун най-малкото. Дете, което продължава да бъде обгрижвано, а самото то нищо не може да направи. Защото не знае за какво му е даден този живот. Една азбука, на която можем само да сумтим, псуваме, злословим, хленчим, просим… Кому е нужна била тази азбука през това време. Докато другите народи, на които сме я дали, написаха история на нея, написаха световни образци на литературата. Създадоха държави, подписвайки се под документите с кирилски букви. Получаваха Нобелови награди, изписвайки с Кирилица своите текстове. Задължаваха враговете си да четат мирните договори изписани първо на тази азбука. А ние през това време получавахме свободата си понякога и само заради това, че сме били им дали на освободителите си азбука. Че сме дали „На вси славяни писмо да четат“… Народите през това време са писали прокламациите си за свобода на тази азбука. И то тогава, когато ние не сме знаели какво да правим с нея. И ако пиша този текст то не е, за да се правя на интересен. А да кажа, че, вместо да се бъхтим до посиняване в гърдите, е по-добре да започнем да си служим с тази азбука. Да започнем да пишем на нея и история, и литература. Иначе винаги ще ни бъркат географията, след като нищо не сме оставили на тази територия. Не сме се записали в нея, както се казва. И винаги ще чакаме един Карен Алексанян да дойде отнякъде, че да ни направи Двор на Кирилицата. Защото и това не направихме ние…

Ами, това е…