Стефан Цанев в някаква телевизия обвинява българския народ в липса на памет. Нещо, с което напълно съм съгласен.
Защото този народ забрави и стиховете му за Георги Димитров, за чекиста, за Първа атомна, за комунизма... Казва, че цял живот е бил свободен и е работил тогава, когато е искал, защото е със свободна професия. Репресираните обаче работиха като стомановари, бояджии, зидари, кофражисти... Имаше в паспортите печат за месторабота. И, ако някой нямаше такъв печат повече от месец, го пращаха в Републиката на младостта - Странджа-Сакар, в Лудогорието, в Соф-строй, Кремиковци, Девня... Първо го „назначаваха“ принудително на работа, вторият път заселваха. Интернираха…
Народ без памет, който си има хлебна гумичка като Стефан Цанев, заличаваща гънката на паметта...
Ами,...
Няма коментари:
Публикуване на коментар