неделя, 12 ноември 2017 г.

АМИ АКО РУМЪНЦИТЕ ДОЙДАТ В ДОБРУДЖА ДА ДАВАТ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ


Моят род по майчина линия е от Западните покрайнини. От Босилеградско. До 1919 година е в Трънска околия. Дядо ми Андон седем години се е бил в Български окопи. След като се връща сръбските граничари го изкарват няколко пъти на разстрел. Не е давал на децата си - осем на брой - да учат в сръбско училище и майка ми така си остава без начално образование дори. През 1945 година дядо зарязва всичко - къщи, имоти (бил е един от най-богатите българи в околията) -и емигрират с цялото си семейство в майка България. Има за какво да мразя Сърбия, защото се свързва със страданието на рода ми, с емигрирането му от наша територия на наша територия...
Това - до тука...
Сега за лекарите, които били уж изгонени от сръбските власти тези дни, защото отишли да преглеждат българското малцинство в Босилеград. Само че нашите медии, гонени от някакъв фалшив национализъм (и закъснял национализъм) не си задават въпроса защо така реагират сръбските власти. Имаме ли спогодба или споразумение за хуманитарна помощ, искана ли е такава от официалните сръбски власти, какви са хигиенните условия в едно читалище за профилактични прегледи дори?... Това не е ли в разрез не само със сръбските закони, но и с елементарните изисквания за даване на медицинска помощ?... Ние сме признали наложените от Европа санкции по време на Ньойския договор (нали сега сме членове на същата тази Европа, която късаше меса от живата плът на България тогава), и би трябвало или да искаме преразглеждане на този срамен договор, или... да се съгласим с него. Ние не правим нито едното, нито другото. И тихомълком се месим във вътрешните работи на суверенна Сърбия... Както, апропо, направихме и със суверенна Македония, нахлувайки на нейна територия, за да поставим паметна плоча и да забием байряк - което се прави само при превземане на територия на вражеска страна... Все едно Румъния да докара свои медици в Добруджа сега, нали...
Сега нещата изглеждат така.

Няма коментари: