Днес, минавайки през Плевен... В Плевен има тролеи. Те се движат - за разлика от града, който е застинал. Не съвсем. Дупките подсказват, че движението е потъване... Аз съм в лявото платно - отдясно е тролей. Тролеят заковава, а светофарът е зелен. Сигурно има дупка. Аз съм готов да натисна газта, докато е зелено. Но нещо ме спира. В чужд град и керемидите бият, трамваите могат да карат без ток. Изниква човек. Върви бавно, но се оглежда. Като че ли чака нещо да се случи. Нещото се случва. Нещото съм аз. Уплашен.Смъквам стъклото: "Какво правиш, крещя? Луд ли си?" Не бил луд, казва. Искал да умре. Искал да го сгазим. Да сме минели през него. Не искал да живее повече...
Значи така изглеждали самоубийците. Значи така изглеждам и аз от 61 години вече. Защото от раждането още започва голямото ни самоубиване...
Но се уплаших. Ами, това е...
Няма коментари:
Публикуване на коментар