На Бойко Ламбовски
Ние четяхме и се
възпитавахме от книги, писани в деветнадесети век. Майн Рид, Карл Май, Жул
Верн, Емилио Салгари, Марк Твен... И това остави не следа, това формира нашия
мироглед, ценностна система, морал, естетика... Ние, родените в средата на
двадесети век се оказахме последните романтици на деветнадесети век. Сега
децата четат книги на свои съвременници. Дори на своите съученици... Не може да
искаме романтика в тези деца, които не са били конници без глави, не са били
синове на Великата мечка, не са били Поразяващи ръце, не са стреляли с лъкове и
не са затъквали пера в косите си, не са потъвали с "Ноатилиус" до
морското дъно, не са се изстрелвали, яхнали снаряд, не са пътували до луната...
И, някак си не ни се вярва, че може да съществува човечество без романтика в
кръвта си... Защото съвременните литературни герои са с машинно масло в
ставите, бензин в кръвта и чип в главата. Както се досещате, морал и романтика
в машината няма. Машината е създадена да ни подражава, не ние да подражаваме на
машината. А нас ни възпитаваха литературни герои от кръв и плът и просто ни
вкарваха в своя свят, от който излизахме ние, последните романтици на 19 век...
Няма коментари:
Публикуване на коментар