ДОКАТО ГЛЕДАМ КИРИЛ БОЖКОВ

Ние сме играещи хора, изкуството е игра. Ако трябва, ще си играем и с крайния продукт - негово величество консуматорът. Защото, без да се усети, той в един момент става част от това, което правим. Понякога дори си мисля - дали пък колекционерството не е опит на тези, които са се познали, да се скрият по този начин. Отнасяйки произведението в някое кътче, където само малцина ще могат да го видят и да познаят колекционера в него... Ей такива мисли ме карат понякога да се чувствам умен... Представете си, ако бях умен пък до какви прозрения щях да стигна, щом и без това стигнах до тука... Ами, това е...