четвъртък, 19 април 2018 г.

МОРАЛЪТ НА ЕДИН ПРОКУРОР, ПРЕПИСВАЧ НА СТИХОВЕ

В Смолян съм. И, разбира се, изненадан съм неприятно. Всъщност, това вече не е изненада в Смолян. По-скоро приятно изживяване щеше да е изненада за мен. Попада ми вестник "Здравец". Колкото и каквато да е "интелигенцията" в този град, но се опитва да имитира съществуване. До главата на изданието се мъдри стихотворение. Написано е от бившия Окръжен прокурор с литературни амбиции Георги Крумов, който навремето образува следствено дело срещу романа ми "Скритият живот на една помакиня"... Така е мислил, така е направил. В него ножа, в него сиренето. Не гоня карез - станалото - станало. Толкова разбира човекът от литература - там образ, метафора, фабула, сюжет са алинеи и членове... Както и да е. Но той написал, пардон, той преписал буквално стихотворението на Янко Димов - не цялото, разбира се. Вместо Бетовен някой свири Григ... Но, ето стихотворението на Янко Димов:
Тя ще влезе тихо в стаята позната, 
и под десет пръсти леки и добри, 
нежно ще изгрее Лунната соната, 
светлината този дом ще озари. 


И на люлякова нощ ще замирише 
и ще се облеят в трепетни лъчи, 
черното пиано с белите клавиши, 
бялото момиче с черните очи. 


Вятърът ще млъкне в старите дървета, 
ще се залюлеят сенките отвън, 
ще се спрат щастливи хора и поети, 
да послушат този очароващ звън. 


Може да се влюбят, може да запеят, 
може тежка мъка да ги сполети, 
но когато тръгнат в жълтата алея 
и потънат мълком в своите врати 


Скришом ще въздишат, ще мечтаят скришом 
и във всяка тяхна мисъл ще звучи, 
черното пиано с белите клавиши, 
бялото момиче с черните очи. 


Та стихотворението на Георги Крумов завършва с:
" черното пиано с белите клавиши, 
бялото момиче с черните очи. "


Без кавички, без да се спомене под линия, че тези стихове са взети от друг автор... Това се нарича ПЛАГИАТСТВО... Едно към едно. (Кирил Гончев бе направил пародия по това стихотворение, но в началото на пародията се казваше за кого иде реч... Но пародията е жанр, не е кражба) Ама за Янко Димов - не е между живите от година време - сгази го тролей. Но това стихотворение го има в абсолютно всички антологии на българската любовна поезия. Непростимо е този, който е правил броя да не знае за това стихотворение. Но, толкова могат, толкова знаят, толкова са интелигенция. 
Но и това не е страшно. Този, който изплагиатствал Янко Димов си позволяваше от позицията на Окръжен прокурор да вкара литературно произведение в съда. Но се питам кой ще го осъди за тази литературна кражба. Освен Бог, защото тука няма интелигенция, за да открие тази дребна кражба. А зад нея прозира моралът на един прокурор и един литературен крадец...


Няма коментари: