Трябва обаче вяра. Не надежда, а вяра. Защото превърнахме Църквата, Исус превърнахме в джипи, семеен лекар. Като ни закуца животът, като ни заболи ръка или крак бягаме в черквата и ничком се тръшкаме да се молим. Че и дан даваме в касичката - досущ като при джипито. Искам здрави да влизаме в Черквата, безпроблемни да влезем. И не да молим, а да дадем вярата си. Пък тогава да видим колцина ще влязат вътре. Виж едно литийно шествие що народ събира - защото знаят, че иконата лекува. Не, за да й се въздаде - джипито ги интересува, джипито...
Няма коментари:
Публикуване на коментар