понеделник, 9 април 2018 г.

МАЛЪК РАЗКАЗ ЗА ИНВАЛИДИТЕ

Вчера... Всъщност все едно кое вчера е било - от утрешна гледна точка, или от по-утрешна гледна точка. Вчера си е вчера и е безвъзвратно в миналото. Всъщност вчера е нещо, което е минало, но не става още за археологически разкопки в него, защото културните му пластове са още видими. Както и да е. Та, вчера по обяд минава покрай ФКЦ (Фестивален и културен център) във Варна. Пред него - масичка. С едни пъстротии. В очакване да мине Иван Славов и да квалифицира масичката като кич. Само че Иван Славов остана преди няколко години в едно друго вчера, не вчерашното, ама вчера. Професор. Поиска да остане и го направи. Та, отрупана масичката с разни пъстри неща. Само гипсова отливка на Мона Лиза няма върху масичката. Не, че няма такова нещо, но на тази масичка я нямаше. И това се ядва - нямали гипсова отливка на Мона Лиза - нямали. Ама поне на дамата с хермелина да имаше... Както и да е. Не може да не им се прости, тъй като пък изваден на показ надпис върху бяла хартия пишеше, че на тази масичка всички неща са благотворителни. От най-пъстрото до още по-пъстрото от най-пъстрото е с цел благотворителност. Направо да ти се прииска да се бръкнеш в джоба и да извадиш от най-сенчестото място в джоба неприкосновените запаси от фонда "и аз съм човек, нищо че жена ми ме смята за говедо"... Тъкмо и аз да докажа на жена ми, че съм човек попитах за каква благотворителност точно става въпрос. И получих тутакси отговор, че средствата са за благотворителност за инвалидите във Варна. И това ме спря да бръкна в сенчестата част на джоба. Защото, нали инвалидите непрекъснато ни казват, че по нищо не се различават от нас. И единственото, което искали било да не ги дискриминираме. Да ги приемем за равни и да им дадем възможност да докажат, че нито крака им липсват, нито ръце. Добре, викам си, сега е моментът да им докажа. И не бръкнах в джоба. И не дадох. И спасих дома си от кич, благотворително закупен от масата, на която благотворително се събират средства за тези, които искат да са ни равни.

Няма коментари: