Тези дни споменах за този феномен в една медия. По-възрастните ще разберат за какво иде реч, по-младите да се пазят от това. Това е нещо в смисъла на автографа, който дадох на внук си. Написах му да повтаря своите грешки, но да не повтаря грешките на родителите си. Ние, за съжаление, повтаряме не само своите, но и грешките на родителите си повтаряме, и грешките на техните родители повтаряме. Които са правили същото. Може би това, което надписах на внук ми е перифраза на Мойсеевото: "Да умре и последният, който помни робство"... Да. Едва тогава нашето мислене ще се промени. И не само мисленето.
Забелязвате ли медиите около християнските празници какво правят? Започват едни публицистични предавания, срещи с религиозни капацитети, (доколкото въобще може да има такива по тия ширнали се земи)... И всички те обясняват това с апломба, с който членове и кандидат-членове на ЦК на БКП обясняваха тезисите на всеки исторически конгрес на Партията. (Тогава конгресите бяха исторически, сега се оказа че дори в учебниците по история ги няма) Медиите тогава пускаха предимно маршове - сега религиозни песнопения... Нещо да се е променило? Само фонът. Музикалният фон се е променил. Декорацията в студията - също. Тогавашните икони със сръп и чук са заменени с други икони. Според мен, ако трябва да се говори за религия, то трябва да е ненатрапчиво и не кампанийно. Тази кампанийност показва само, че не сме се излекували от комунизъм. Преди години преди Първи май задължително се канеха поети-работници в студиото на Националната телевизия, преди Девети септември се канеха останалите живи още поети - партизани: Младен Исаев, Веселин Андреев, Добри Жотев... Преди и по време на месец април се издаваха "Априлски сърца" и цялото априлско поколение поети и писатели ни облъчваше с клетвите си за вярност в класически и свободен стих. Сегашната програмна схема във всички телевизии е абсолютно същата - тогава поне имаше една телевизия, а по Канал-2 поне пускаха западен филм. Целта била младите да не хукнат по черквите, а да бъдат задържани по домовете си със силата на изкуството. Че при две програми на една телевизия тогава имаше по-голямо разнообразие от сега, май... Та такива ми ти работи има сега...
Няма коментари:
Публикуване на коментар