сряда, 25 юли 2018 г.

СТЕФАН ЦАНЕВ, ВЪЗТОРГВАШ МЕ НАПРАВО...

Стефан Цанев при Антон Хекимян. Едни дълбокомислени фрази, едно познание за бита на българина, за воденицата въобще. Как едно воденично колело не можело само да мели брашно и как били нужни два камъка да се въртят... А, бе, отвори поне Гугъл да видиш как е устроена воденицата, като не си влизал в такава. Освен в бутафорна. Камъкът, воденичното колело стрива житото, въртейки се в едно "каменно легло" и през улея излиза брашното. Не са две воденичните колелета... Ама, важното е да изглеждаш дълбокомислен и всезнаещ... И тоз` човечец ни учи, че трябва и да му се възхищаваме... Един писател трябва да знае какво пише и говори. Има начин да се подготви. Ако не може, да избира метафори от ареала на собствените си познания... Представете си, че това нещо Ст. Цанев обясняваше как трябва да се въртят воденичните колелета едно в друго пред... воденичари... Получава се нещо като анекдота, в който гинекологът направил ремонт на двигателя през... ауспуха... 
Идиотщини пълни...


Няма коментари: