НЕ ВСЕКИ СУРОГАТ Е ЛИТЕРАТУРА

НЕ ВСЕКИ СУРОГАТ Е ЛИТЕРАТУРА

Просто съм изумен, че текста по-долу се представя като литературно явление. Господи, дотам ли го докарахме в непознаването на езика...

Христо Блажев:

Преди няколко седмици ви казах, че идва Голям роман - и като страници, над 600, и като размах, и като литературна стойност. Наистина идва. Ще се казва "Когато капят кестените", а негов автор е Стефан Коспартов. Ето какво ми написа редакторката Ганка Филиповска преди малко:

"Винаги съм казвала, Христо, че в тая българска литература ще се появи някой, дошъл сякаш от нищото, и ще отнесе куп прехвалени писачи. Е, мисля, че това се случва в момента. Не мога да кажа дали е първата лястовица, или е бяла лястовица, но ми се струва, че толкова силен роман за близкото минало досега сме нямали или поне аз не съм попадала на такъв."
Първите нередактирани изречения:

"Димо Костурков, доктор по право, възпитаник на Сорбоната и любител на елзаския ризлинг, отметна лекото одеало, с което се беше завил и отвори прозореца. Отвън нахлу миризма на пушек и лекото потракване на колелата по сглобките на релсите превзе тишината. Другите трима обитатели на купето отдавна спяха, но сънят бягаше от очите на Димо и се криеше по ъглите на единствения спален вагон на дългата композиция, която отвеждаше младия юрист от Париж към София. Беше зимата на 1946 година и малкото приятели на Димо Костурков във Франция не одобряваха решението му да се прибере в България. Там не се знае какво става, казваха те, говори се, че комунистите убиват без съд и присъда, че всеки малко по-заможен човек е застрашен от репресии – я конфискация, я обвинение в заговор, я просто удар с тъп предмет по главата и хайде в канавката... "



СЛЕД ВСИЧКО ТОВА СЪМ ПРИНУДЕН ДА КАЖА СЛЕДНОТО:

Един роман, едно литературно произведение е преди всичко език. Познаването на езика - доста често интуитивното познаване на езика - бележи големия автор. Всяка дума трябва да си знае мястото. Да се говори за голям роман, написан от автор, който хал-хабер си няма от езика, е абсурдно. Винаги съм изповядвал максимата на Бодлер, че думите нямат синоними. Езикът е нюансиран, но синоними няма. Учудва ме възторгът от първите няколко изречения, в които прозира липсата на отношение към езика. "...отметна лекото одеало, с което се беше завил и отвори прозореца."... Разбира се, че след като е отметнал одеалото, то е било върху него. Т.е., отмятащият одеалото е бил завит със същото. Ползвал го е по предназначение... Липсата на движение между отмятането и отварянето на прозореца говори, че се е намирал досами прозореца."Отвън нахлу миризма на пушек и лекото потракване на колелата по сглобките на релсите превзе тишината."... Господи, в каква задимена атмосфера е спал героят, щом, след отваряне на прозореца от купето ОТВЪН нахлува този дим. Вероятно е искал да каже, че от отвън, от вън, но в никакъв случай ОТВЪН. И връзката на пушека с колелетата ми иде вповече.Явно идеологически сте възторгнати от подобна "литература", иначе не си обяснявам възторга пред нещо, което няма нищо общо с литературата, освен с това, че някой е определил жанрово един текст, който иска много, ама много работа... Съжалявам, че трябваше да кажа това. Днес попаднах на изречение от прехваления роман на адаша Христо Карастоянов. В "ЕДНА И СЪЩА НОЩ" има следното изречение: "И той наистина постоял в затвора само колкото да вдигне един бунт - след това се махнал оттам и животът бил пред него, каквото и да значи това"... Глаголът "махам" има съвсем друга семиотика. Тя няма нищо общо с "освобождавам", "отървам", "прекратявам" и т.н. "Махам се" е доброволност, нямаща нищо общо с място за изтърпяване на наказание. Езикът, дами и господа, е литературата. Останалото са вечните естетически и философски антиподи: грозно-красиво, добро-зло... И фабула. Подобни текстове ми напомнят на: "Баба ми беше неграмотна от дете" (Вл. Голев), "Нашият вол не беше скопен" (Н. Гигов), "Аспарух ядеше царевична питка" (А. Дончев), хиляда години преди да бъде открита Америка, "Тогава мъже, жени и добитък нагазиха до кръста във водата" (Св. Казанджиев) и си представяш как кравичките щапуркат на два крака, как "С група приятели бях на екскурзия на Витоша. На една поляна бяха насядали много хора - едни обядваха, други закусваха, трети вечеряха" (каква времева безбрежност, как Вселената си подхвърля времето само, каква Вавилонска кула на безграничието...... Или Ст. Цанев, според когото брашно се мели само от две въртящи се воденични колела без да познава естеството на мелницата. Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но ако този човек не оправи езика си, не само няма да стане роман, ами...

P.S. Та, този Христо Блажев, който обявява какво ново „явление“ в литературата ни, изникнало от нищото,бил този текст, се оказва, че е  редактор в някакво издателство. Всъщност, отговорността този роман да излезе ще е изцяло негова. На всичкото отгоре той с овчи възторг пуска това нещо, този „гениален“ откъс от „роман“, че си задавам въпроса: - Аджеба, той редактор ли е, или лукова глава… Един редактор обаче, уважаващ не толкова себе си, колкото професията си, не би се възторгнал от подобен текст. Напротив, след първото изречение би го захвърлил в кошчето. Но кошчетата вече са виртуални, нали? И редакторите са виртуални, и авторите… Само читателите са въртоглави, ако четат подобни сурогати…