събота, 21 юли 2018 г.

БУКВИТЕ, ВЯРАТА И ПОСИНЕЛИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЪРДИ

Слушам споровете за това, как ние сме дали вяра и слово на Русия... И гледам Руския патриарх Кирил с какво достолепие и широки крачки върви пред паството си... И си зададох въпроса - важно ли е кой е дал нещо някому, или е по-важно кой го е запазил, кой го е съхранил. Ние приемахме исляма по тези земи, приемахме атеизма по тези земи, с буквите не създадохме световни литературни произведения... А, дадени на Русия, тези букви създадоха Пушкин, Лермонтов, Толстой, Достоевски, Гогол, Чехов, Булгаков, Шолохов, Есенин... Какво направихме с тези букви, какво създаваме с тях, само да попитам. Какво правихме с религията, освен "работни места" за няколко свещеника (понякога)... Време е да се научим да пазим това, което имаме, защото то не е повод да се бием само в гърдите...
Понякога е по-добре гърди, направени на решето, нежели гърди, посинели от тупане...
Говоря за "конвертируеми" автори. Ние ги имаме, но те не са за навън. Наши са си. Не са влезли в световния обмен. И не е заради езика - защото и гръцкия не е толкова популярен, да не говорим за албанския, нали... Нещата опират не до регионални или национални теми в литературата, а до други... Именно тези другите извеждат литературата навън... Иначе аз си обичам и Ботев, и Яворов, и Дебелянов... Но си ги чета не от национална гордост, а защото ми е готино. Ама такива автори имат навън - с лопата да ги ринеш... Съжалявам, че го казвам... Какво открихме - експрезионизъм, имаженизъм, сюрреализъм,... Единствено до социалистическия реализъм стигнахме... А за останалите "изми" вървим след другите. И то с десетилетия назад... За такива едни работи иде реч...

Няма коментари: