събота, 15 септември 2018 г.

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ РУСОФОБИТЕ

Като Ви гледам русофобите сега - не сте в първа младост. Сиреч, къде бяхте преди тридесет години да ни светнете с тези прозрения, че да се бяхме зафанали с революция. Защото аз знам къде бях. Много е лесно сега да бъдеш пророк. Само че аз и тогава, и сега слушам Розенбаум и Висоцки, блатните братя Жемчужние, Борис и Александър Северний... Така, както прочее и Путин тогава и сега ги слуша. А относно "диктатурата" в Русия сега - не бяхте русофоби по времето на Елцин - защото Русия се сриваше. Станахте такива тогава, когато Путин изправи Русия на крака. На вас много ви се иска да "обичате" Русия като по-голямото комшийче, което натрива носа на по-малкото с няколко години съседче в прахта... Вместо да приемете една достолепна Русия, която с милионите си жертви и по време на войната, и по време на сталинизма доказа само своя духовен и интелектуален потенциал. Защото нашето "дисидентство" стигна в агонията си до "Едно ферари с цвят червен" - нито "Поручик Голицин", нито хилядите емигрантски песни, както и хилядите болотние... Самиздатът, който имаха. После перестроечните "Комсомолская искра", "Литературная газета", Искате да мразим Русия само заради това, че Путин не ви харесва. Аз мога ли да мразя брат си само заради това, че жена му е с леко поведение. Или пък не ми харесва. Само защото не ми харесва жена му аз трябва да намразя брат си... Този народ знае кого да избира - както и кого да изпрати някъде. Сталин не издържа - руският народ издържа. А ние, със своята омраза към някого се топим и като народ. Топим се от омрази, от омрази се топим. Време е да спрем да мразим, време е да отдадем всекиму заслуженото - кесару - кесаровото и т.н. Когато обичам някого аз го обичам и с лошите, и с добрите му страни. Така че - да, аз обичам Русия. И с Путин я обичам. Дори с него - още повече... Ами, това е...

Няма коментари: