понеделник, 17 декември 2018 г.

ПОРОЦИТЕ

Минах през всички пороци. Почти всички. В някои нагазих до маниакалност. Алкохола, цигарите... Покрай цигарите съм минавал и на трева - един път. Но минах. Не зная дали влечението ми към жените е порок. По-скоро бе порок да се женя за тях, нежели само да преспивам. Но не спях. Както би трябвало да се каже - не проспах нито една хубава жена, минала през живота ми. И, понеже много пиех, други, освен хубави жени аз така и не видях. Само алкохолик може да си позволи да спи само с най-красивите жени на света...Защото красотата се увеличава с количеството твърд алкохол. И ако от някъде се появи някой Омар Хаям да ви прошепне "Жени и вино, вино и жени" не му вярвайте. Защото е от Кирил Христов, не за друго... Хубавата жена върви и с водка. С гроздова също върви, но на сутринта бяга от теб заради остатъчните изпарения. Понякога остатъчната миризма ме е спасявала - най-вероятно - от продължение на греха, защото жената си е отивала... Като проследя пътя на тези жени след мен и какво са направили със следващите мъже ми се иска отново да се върна към алкохола... "О, миг, поспри" ми шепне Гьоте в ухото. Извинете, Фауст ми шепне в ухото, Гьоте му е написал айкюто на Фауст... Понякога литературата добива вид на действителност. На свръхреалност. Ето, забравили сме имената на децата от детската градина, от основното училище, от гимназията или техникума... Дори учителката по литература сме забравили, но "О, миг, поспри, ти си тъй прекрасен" не сме забравили. Както и в каква компания и на колко твърд алкохол най-често сме си го произнасяли... На колко водки сме били Фауст, четейки от айкюто, написано от Гьоте... Но, към пороците... Близостта на тази дума ме кара да се замисля, дали има нещо общо между "порок" и "пРорок"... Вероятно, защото всеки пиян бълва пророчества. Най-важното от които е: "Аз казах ли ти"... И е без значение какво е казал... Разбира се, това са особеностите, външните белези на порока. Ами, цигарите... Колко пъти са раздирали до кръв гърдите ми само? Всяка сутрин... Колко пъти съм закъснявал за работа, защото не съм догонвал автобуса, раздиран от астматични кашлица и хрипове. И вратата на автобуса се е затваряла току пред кашлицата, която е преминала в дране... Не пиша това, за да откажа хората, които са тръгнали по тези пътеки. Някои от приятелите ми не извървяха докрай пътищата си. И виждаш постепенно, че няма с кого да си оправиш махмурлука, защото и последния, с когото сте яли шкембе чорба и биричка са го пренасочили някоя заран към гробището... Различни неща стават. И оставаш все по-сам, все по-сам... Все по-единствен оставаш... Но не това ме накара да се откажа от пиенето, от цигарите, от... А, не. Не съм минал от левия бряг. Просто обичам жените със страстта на първите трепети, но не си го позволявам. Защото идва момент, в който осъзнаваш, че плътта омръзва. И след няколко месеца с един човек - забележете, не казвам жена, а човек - та след няколко месеца с един човек по би се възбудил от собствения си крак. Но трепетът към този човек е останал, защото усещаш душата, връзката с тази душа. Защото особеното на възбудената душа, за разлика с особеността на възбуденото тяло, е спокойствието. Да. Когато се възбудиш от душа те обзема спокойствие. Когато се възбудиш от тяло - е, когато се възбудиш от тяло знаем какво става. Та, идва един момент, в който разбираш, че има още какво да дадеш. Защото човек се ражда, за да си свърши работата. Всеки има мисия. Алкохолиците, които си отидоха от живота, ни показваха какво не трябва да правим. Но и заради това не отказах алкохола - а пиех по двадесет и четири водки на сядане... Два литра и половина без сто грама... Но идва един момент, в който разбираш, че талантите, които имаш, не са твои. Те не ти принадлежат. Нито талантът на художника принадлежи на художника, нито талантът на поета принадлежи на поета, нито талантът на актьора, композитора, режисьора... Никой от талантите не принадлежи на този, който го носи. Както виното в чашата не принадлежи на чашата. Дори на този, който ще го изпие не принадлежи... Талантът, който ни е даден свише, принадлежи на всички. Само отговорността за неговото носене е моя. Само носенето на таланта е на приносителя. Това, което пиша, не е извинителна бележка. Нито е напътствие... Това, което казвам също не го казвам аз. "Някой сънува моят живот", би казал солипсистът. Но решенията, взети по време на съня, са мои. Отговорността за другите, за които е предназначен талантът, е моя... Защото може да се окаже, че съм недобросъвестен пощальон, който е трябвало да занесе ценна пратка някъде, но по пътя решава да я отвори и да изконсумира съдържанието... Да... Когато осъзнаеш, че твоето тяло е само пощальонът. Когато осъзнаеш, че порокът е един - кражбата... Няма други пороци, освен кражбата... И, може би заради това в Божията заповед първо за това се споменава... Първо не кради, а чак след това е "не убивай"... Защото порокът не е нищо друго, освен кражба.. Най обикновена кражба на време. Защото, ако не бяхме крали от талантите си представете си какъв еволюционен бум щеше да е направило човечеството... Само си представете... Ами, това е...

Няма коментари: