сряда, 19 декември 2018 г.

ОЩЕ НЕЩО ЗА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ПРОЦЕСИ

Съжалявам, че ще се намеся. Но да кажа и моето (не)скромно мнение. Всъщност, ние нямаме практически критика от няколко десетилетия. Критици като Светльо Игов, Минко Бенчев, Здравко Петров, Исак Паси, Здравко Недков, Георги Янев, Владимир Янев, Мишо Неделчев са само спомен от един литературен живот. В момента "критиката" е изместена от недорасли сноби и журналисти с изключително ниско ниво. Но, за съжаление, те са определящ фактор. Наистина, навремето имаше и критици като Максим Наимович, който пишеше по две рецензии - положителна и отрицателна. Веднъж объркал джоба и вместо положителната дал за печат отрицателната рецензия. Да. Имаше и такива. Но мнозина от критиците не правеха естетически компромиси. Идеологически - да, но естетически не правеха. Да си спомним Венко Христов дори... Опитвам се да следя литературата и процесите сега - май има повече процеси, нежели литература. Компромиси и приятелски кръгове. И слугинаж. Много слуги. Спомнете си Едуард Вик и неговото интервю, оттегляйки се от България... В интервюто каза:"Оттеглям се, защото в България има литературна мафия"... Това са страшни неща. Сега има едно полумомче - трътлесто едно, като от стихотворение на Константин Павлов излязло. С очилца. И дава тон в литературата, без да е написало нито ред. Но поне го прави с апломб. Брои публично книгите, които е прочело. Пет хиляди... Че на мен баба ми ми беше прочела на глас толкова преди да се науча да чета, а личната ми библиотека днес е над седем хиляди заглавия. И от всяка имам текст в главата си - правили са експеримент. Та, това момче, което задава тон в литературата с няколко думи - "страхотно", "жестоко", изключително" - без да е направило нито един ученически поне анализ, решава кои са съвременните гении... С една дума, съвременните гении имат своя наставник, ако използваме Тончо Жечев. Представете си само за миг Светлозар Желев до Тончо Жечев... Само си представете и ще разберете комичността на младата литература... Защото само поети и писатели, които са имали Тончо Жечев в живота си могат да се нарекат поети и писатели... А тези, които имат Светлозар Желев, който не е написал и един ред могат ли да се нарекат писатели? Баба би казала: "Каквато им е критиката, такива са им и писателите"...И като прибавите и няколко популярни журналисти (колкото по-жълт, толкова по журналист), разбираш накъде е тръгнала литературата. Това не е еволюция, това е деволюция в литературата.Та сега няколко полуграмотни журналисти се опитват да дават тон на литературата. И се появи едно арогантно "ноемврийско поколение". За разлика от "априлци" при които има някакъв бунт, усещането, че променят, че са част от тази промяна, при "ноемврийчетата" има яхване на вълната. Бих нарекъл тази литература "удобната" литература. Къде е "Моминството на войниците" на Иван Динков, например. "Екзитус" на Златомир Златанов къде е. "Балада за Гьорг Хених"... Значи, не социализмът им е виновен... Един приятел веднъж обвини сина си, че закъснява за работа в неговото предприятие, защото социализмът го бил възпитал така. И го попитах защо няма успели въстания в България - или предварително избухват, или закъсняват... Манталитет се нарича това, не политическа система... Бих говорил още много за това, ама, "замълчи, сърце"...

Няма коментари: