петък, 1 март 2019 г.

ДО ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА

"Христо Стоянов, един скандален псевдописател (който държи да бъде скандален, нежели писател) обяви Левски за "детеубиец", "българоубиец", "кървава икона", "баща на мутрите" и "еманация на нашата сатанинска история".
                                                       Велислава Дърева

Велислава Дърева, какво трябва да направя, за да не съм повече "псевдописател"? Дай ми рецепта, ако обичаш. Не искам да съм скандален, а да казвам истината. А ти, госпо`йце, така и не различи роман от исторически текст. Романът ми "Другият" е роман за една майка, не исторически трактат. Майка, която губи пет от шестте си деца - едва ли ще разбереш майчината й мъка... Аз не искам книгите ми да влизат в учебниците по история... Време е историята да се превърне в наука, а не в опитно поле за лаици...Има ли нещо, от което да не разбираш - история, литература, революция, философия, диамат, истмат, журналистика... Не защитавам Светослава - едва ли бих прочел книгата й по няколко причини, но затова пък с удоволствие чета "Живият архив на Васил Левски и създаването на един национален герой" от Мария Тодорова. Както и "Процесът срещу Левски и неговата група" - стенографски протокол, повтарям, СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ от заседанията и разпитите на Комисията, издала предложението за смъртното наказание на Левски. Разбира се, чета с удоволствие съвременниците на Левски - Захарий Стоянов и поп Минчо Кънчев - "Видрица". Авторитетът и навика да пишете като Първа инстанция ме навежда на мисълта, че може да се броите за тяхна съвременничка вече. Апломба, с който пишете ми напомня поне, че изпитвате скрита завист към тях и тяхното време. А сега вече и леко скандалният въпрос: Дали пък любовта Ви към Левски не ви лиши от възможността да се срещнете с подходящ мъж в наше време... Ако заора малко повече към Фройд и Юнг май-май ще се окажа прав... Между другото, и аз вече съжалявам, че не сте се родили тогава - нямаше да съм чувал за Вас поне. А така се налага... Толкоз...

1 коментар:

Анонимен каза...

Браво г-н Стоянов! Ваш съгражданин,привърженик и съмишленик съм, даже сме приятели във FB. Но винаги се страхувам да публикувам моите размисли за лицето Васил Иванов Кунчев. Все пак съм г-н Никой. Но ви се възхищавам за смелостта да пишете за индивид, издигнал се от "айдутин" (нарочно изпускам "х") до национален герой. П.П.