петък, 24 май 2019 г.

ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА ИМАМ МНЕНИЕ

Много хора изхвърлих днес от листата с "приятели" във Фейсбук. Скочиха срещу ми само заради това, че не уважавам техния президент, който нищо не направи за изгорялото Читалище и библиотеката в родното му село преди 7 (седем) години. Веднага ми противопоставиха други политици, които пък въобще не четяли. Не говоря за четене и интелектуално ниво на политик от някаква политическа сила. Говоря за отношение към книгите. Но изведнъж разбрах - какво мога да очаквам от хора, които десетилетия наред са се възхищавали от този, който подпали Райхстага... Разбира се, че тези хора си искат и Георги Димитров, и Ван дер Любе... И не си задават въпроса, че този техен президент в момента дава прием на интелектуалци, между които със сигурност има писател с изгорена книга в селската библиотека. Това е цинизъм. Апропо, цинизъм е отношението към читалищата, които горят, ако междувременно не са подгизнали от течащата в тях вода от покривите директно върху книгите... Но те не го знаят това, защото не са влизали от години в Читалище и, ако влязат, то е на определена цена и хонорар...Но, такава ни е и интелигенцията. Пука им дали ги четат или горят - важното е селфито в Бояна. То е по-трайно от писаното им слово... Толкоз...

Ето текста:
Обидно ми е някак слово да произнесе на днешния ден някакъв си Румен Радев. Който ми говори за буквите, за азбуката, за духа. И то пред тези, чиито книги са горели в читалищната библиотека на родното му село. Вярно, пожарът е случаен. Но е съучастие в аутодафе от този, който можеше да направи нещо за тази библиотека. Господин Радев, не се наричайте мой президент. Вие сте президент на низшите духом, които довечера ще приемете на кратко селфи в резиденция "Бояна"... И тези, които ще дойдат, въпреки изгорелите им книги в това читалище, също са съучастници в това аутодафе. И не заслужават моя народ... Толкоз.

Няма коментари: