петък, 31 май 2019 г.

ЗА ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ И (БЕЗ)ОТГОВОРНОСТТА НА МЕДИИТЕ

Днес гледах "КУЛТУРА.БГ". Тридесет години от Голямата екскурзия. За сведение на Михаил Заимов, Възродителните процеси са 13 и не започват от 1913 година, а от 1896 година. После и през 1905 година има един. А относно отразяването им в литературата... Ако бяха прочели внимателно "Скритият живот на една помакиня" или "Помашка рулетка" щяха да разберат, че в тях се говори за резултатите от тези процеси. А в "Помашка рулетка" дори описвам процеса. Но на тях са им казали, да не четат тези книги, трябва да слушкат тези с "високите естетики"... Стихотворението ми "Емигранти", посветено на Азиз Таш, който ми бе в кръжока и никога не съм му казал Асен: 
ЕМИГРАНТИ
На Азиз Таш

Грак над нас се сипеше, врабци и мърша –
под нозете ни земята беше гроб разгърден.
Прегърби се щурецът и тръгна да си търси
лък за своята цигулка, място за гласа си.

След него ние – емигранти на телата си –
искахме да видим думите къде се свършват.
Замръкнехме ли някъде опъвахме палатки
от чужди небеса. За чуждо бяхме пръкнати.

С разкървавени ходила, с подпухнали езици,
със хищен вятър по петите ни попукани,
бяхме разсад – разсад бяхме за звездите...
Звездите във небесната тава със пуканки...

Но как... Как ще се прихванем там, където
земята пот не е видяла и щурецът липсва.
А вятърът – изкормил и приседнал до небето –
яде от слабините му. Оригва се на кисело...


За есето ми "Помакът - начин на употреба" дори ме съдиха (спечелих делото)... А Румен Леонидов дори не дойде на делото и избяга твърде позорно (текстът бе печатан в издаваното тогава от него списание "Български преглед" или нещо подобно...) Дори не се спомена за самозапалилия се Мехемд Карахюсеинов...Ако бяха попрочели малко и от "До СтрасТбург и назад" щяха да прочетат и за Възродителния процес 1984 година, и за Мехмед Карахюсеинов. А, за сведение на Михаил Заимов само да подхвърля, че "Време разделно" не се занимава с възродителен процес, а с ислямизационен процес няколко века по-рано. Разбира се, че не трябва да се омаловажава нито Малина Томова, нито Нери Терзиева... Но и други, посегнали на темата не трябва да бъдат омаловажавани... Когато се подхваща такава сериозна тема не е лошо да бъдат подготвени водещите - без пристрастия и лични вкусовщини... Толкоз...


P.S. Забравиха да споменат "Сляпата Вайша" като еманация на дисидентската литература, отразяваща събитията преди раждането и след раждането на автора в контекста на възродителните процеси и големите Му екскурзии из българската литература... :)

Няма коментари: