МАЙКАТА

Седи на пейката пред тях. Години наред вече. Все се каня да спра, да й оставя моя книга. Веднъж минах, преди няколко години беше. Помоли ме за книга, но нямах в себе си. Беше ми учителка в основното училище в Смолян. Ако щете вярвайте, дори забравих по какво ми преподаваше. Толкова обаятелен човек. Толкова обаятелен, че не учиш, а попиваш това, което ти казва. Мъжът й бе учител по физическо възпитание, но всички знаехме какъв страстен ловец беше. Толкова страстен ловец, че запали големият си син Наско по кучетата и той стана ветеринарен лекар. Заради кучетата. По-малкият му брат завърши хуманна медицина. Тръгнаха си от този свят по старшинство. Първо Наско, моят съученик. Ветеринарят. После Щильон. Минавах през Райково, квартал на Смолян и виждах майка им, цялата в черно, на пейката пред къщата. Чакаше ги. Но тогава ги чакаше с Баща им. От няколко години ги чака сама. Е, не съвсем. Снаха й живее при нея. После снаха й се омъжила повторно. Но моята учителка – вече зная, че ми е преподавала Човещина, най-трудната дисциплина – та моята учителка я оставила в къщата. Сама й предложила. Приела и втория й мъж, преродените деца. И те станали също нейни внуци. Хората й се чудеха на акъла, аз се дивях на човещината. От два дена съм в Смолян и реших днес да спра, да извадя книга и да й я дам. Моя книга. И за малко да спра днес. За малко. Вече я виждах на пейката да чака синовете си. Вече я виждах как чака нейният ученик й дава негова книга, защото той, сиреч аз, е станал такъв благодарение и на нея. И тъкмо да спра, спирачките отказаха. Не. Не спирачките отказаха, кракът отказа да натисне спирачките. Защото не зная дали сте виждали вдовица, загубила двамата си сина, облечена цялата в черно, да чака децата си и живият й ученик да й даде книга, с черни очила. С черни очила. Жалейката за непрочетената книга. Недадената книга. Тези очи жалееха неполучената книга. Беше ослепяла от взиране в отвъдното. От взиране в отвъдното беше ослепяла. И от взиране в измислените от нея редове на моята недадена книга. И разбрах, че част от мене е мъртва. И тази мъртва част няма да се появи при нея никога. Защото няма какво да й покажа. Бях останал на изпит по Човещина и не го издържах. Мамка му, не издържах този изпит…