ХОТЕЛЪТ

Родил съм се в тази стая на хотел "Маракеш", била родилна зала на родилен дом "Тота Венкова" в Габрово преди 63 години. Сега е превърната в хотел. Помолих собствениците да ме настанят в родилна зала и те го направиха. Безкрайно добри хора. Трудолюбиви и мукаятлии. Бил съм пет килограма и двеста грама. Измъчил съм мама. И не само тогава... Бях труден човек. И продължавам да съм такъв. Сега си мисля, че бунтът в обществото го репетираме в началото върху родителите си. Върху близките си. Да. Бунтът го репетираме първо с тях. Баща ми не усети този бунт - Фройд го нарича съпротива срещу властта на бащата. Бях на 14, когато си отиде татко. Но мама изтърпя всичко - от опита да стана "Глава на семейството" - много ми се смя тогава, когато четиринадесетгодишен пикльо й каза, че вече той е глава на семейството, до непрекъснатите конфликти с властта... Нали самата тя бе власт, институция... Първо се смя, ама като усети, че съм много сериозен, години наред плака, за разлика от властта, която истерично и системно ми разплакваше майката.... Мамо, прощавай. Не искам вече да съм глава на семейство. Искам да съм ти син. Ама как да ти бъда син, като тебе те няма. Мамо...