петък, 6 декември 2019 г.

ХОТЕЛЪТ

Родил съм се в тази стая на хотел "Маракеш", била родилна зала на родилен дом "Тота Венкова" в Габрово преди 63 години. Сега е превърната в хотел. Помолих собствениците да ме настанят в родилна зала и те го направиха. Безкрайно добри хора. Трудолюбиви и мукаятлии. Бил съм пет килограма и двеста грама. Измъчил съм мама. И не само тогава... Бях труден човек. И продължавам да съм такъв. Сега си мисля, че бунтът в обществото го репетираме в началото върху родителите си. Върху близките си. Да. Бунтът го репетираме първо с тях. Баща ми не усети този бунт - Фройд го нарича съпротива срещу властта на бащата. Бях на 14, когато си отиде татко. Но мама изтърпя всичко - от опита да стана "Глава на семейството" - много ми се смя тогава, когато четиринадесетгодишен пикльо й каза, че вече той е глава на семейството, до непрекъснатите конфликти с властта... Нали самата тя бе власт, институция... Първо се смя, ама като усети, че съм много сериозен, години наред плака, за разлика от властта, която истерично и системно ми разплакваше майката.... Мамо, прощавай. Не искам вече да съм глава на семейство. Искам да съм ти син. Ама как да ти бъда син, като тебе те няма. Мамо...

Няма коментари: