ПО ПОВОД...

По повод седмата награда "Александър Вутимски", връчена на Боян Ангелов. (Наградата е от единадесет години - седем от тях са абонамент за Боян) Спомням си, че Иван Цанев, докато работеше в сп. "Пламък" не публикува нито едно свое стихотворение. Нито едно и на жена си Малина Томова... Морал... Учебник по морал... Льобон в "Психология на тълпите" бе казал, че тълпата приема образа на най-ниско интелигентния от нея... СБП заприлича на Боян Ангелов. А приличаше в началото на Вазов, на Любомир Левчев, на Кольо Георгиев, на Никола Радев, на Хайтов... Сега на Боян... Тодор Климентов по повод на такива имаше една епиграма:: "И стига ми тая награда / да взема първа награда..." Много живеят като в епиграма на Тодор Климентов... 🙂 Помня времето, когато под път и над път Боян Ангелов хленчеше, че не му издават първата книга, а то нямало и какво да се издаде... Тогава дори "партийността" в стиховете не му помогна - имаше и естетически критерии... И аз чаках 11 години, но компромис не направих - нито се навих да ме минат като "работник-поет", нито да пипам стиховете си. В тях нямаше партийност и само в "Трънският майстор" съм писал "България... Ех, Боянчо, Боянчо, магесник си направо - от най-обикновен графоман стана голям графоман... На печелившите - чИстИто...