Всичко е обяснило момчето, чак Социализма е обяснило. Ще кажеш, че го е живяло този Социализъм в някакъв комунистически затвор. Някъде другаде в същото това сърцераздирателно произведение съобщава, че баща му всяка година ходил при негов приятел зъболекар да му дава бележка, че точно на Девети септември го боляло зъб и така не ходил на манифестация. И никъде не пише, че заради тези дисидентски действия баща му са уволнили като Председател на ТКЗС (Трудово кооперативно земеделско стопанство) в Генерал Тошево - Ямболско. А майка му са я премахнали от поста Заместник партиен секретар на Окръжния народен съвет в Ямбол... ( Защото не са ги уволнили, за да може Гошо да опише героичната им съпротива...) Аз лично мисля, че те се червят горе от сина си и залезите са червени като пионерската връзка, като комсомолската книжка на сина им, като дефицитна дамска превръзка (вероятно втора употреба), като потопен в талк презерватив - също втора употреба... (Апропо, в България тогава не се произвеждаха презервативи и те бяха внос и, следователно, фабрично потопени в талк. А по окумуш момчетата, Гошо, не ги опитвахме на вкус и талкът не ни пречеше, защото ги ползвахме по предназначение.) Литературата е и фикция. Но когато е такава не представяш въпросното литературно произведение като свидетелство на времето. Аз не се срамувам от безпартийните си родители. Не се срамувам, че баща ми е бил съученик с Митко Палаузов, а аз с преродения му брат. Както не се срамувах от вуйчо ми, който две години и половина е лежал в Плевенския затвор като горянин... Аз се гордея с родителите си такива, каквито са. И със себе си - такъв, какъвто съм. Не си слагам дисидентски панделки, защото с тях най-лесно можеш да обесиш честта и достойнството си...
А ето и самият Г. Г...
"Тези, които си искат Соца, получават в безплатен пакет и забрана на абортите, абонамент за „Работническо дело“, спиране на пътуванията, внезапни обиски и дефицит на дамски превръзки. (Същото получават и тези, които не си го искат.) Някак неусетно отделни неща започват да изчезват от магазините. ИКЕА напуска територията и онези, за които това е неделното вълнение, рязко осиротяват. „Пежо”, „Фолксваген” и всички западни фирми изтеглят представителствата си. Заводът „Кремиковци” се готви да заработи отново и комините няколко пъти дават залп от черен дим, за да оповестят събитието. Изчезват презервативите, на черно и с връзки все още се намират български от олекотен каучук, посипани с талк. Вестниците, нарязани на правоъгълни листчета, деликатно се настаняват в тоалетните наместо липсващата тоалетна хартия. Някогашният дисидентски акт да ползваш тъкмо парчето вестник със снимката на Главния секретар отново влиза в сила. Радиоапаратите отново стават ценни, особено старите „Селена” и ВЕФ, които ловят забранени станции в края на скалата. Радио „Свободна Европа”, прибързано закрито като ненужно във време на демокрация, отново отваря централата си в Прага. А слушащите го ще бъдат прибирани рано сутрин с милиционерските лади.
В началото хората ще мислят, че всичко това е игра, но милицията бързо успява да обясни нещата ясно и твърдо. Юмрук в стомаха, изкълчване на ръка, чупене на пръсти, палки и ритници – добрият стар арсенал отпреди либералните лиготии отново е в ход. "
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар