четвъртък, 20 февруари 2020 г.

МАМА, Я ЛЕТЧИКА ЛЮБЛЮ

Спомняте ли си я тази болотная песен. За момичето, което летеца обичало, защото той високо лети и получава повече от другите... Не зная Деси защо точно и поради тази причина ли се е влюбила в Президента Радев - все пак тя първо хуква с летеца - но, ако той продължава да я слуша мисля, че приземяването му ще е твърде твърдо. Защото падането от върховете на Ерос, пък били те и венерините хълмове на Деси, могат да се окажат пагубни... Разбирам силно развития инстинкт за себеизява на един мъж - всички сме изпадали в такива ситуации. Но да упражняваш този инстинкт на гърба на една нация е вече много, да не казвам - прекалено. Защото публичните изяви на Радев са само подхранвани от този инстинкт да изкачи венерините хълмове на любимата... Все повече си мисля, че полудяването от любов наистина не е най-добрата атестация за един мъж. Луд от любов - да, но тази полуда при Румен Радев (след всичко, което сътвори последната седмица не ми се иска да го слагам в графата "президент", въпреки уважението към институцията)... Тука е и парадокса - защо аз трябва, като редови гражданин да уважавам институцията Президент, а самият такъв да я унижава все повече и повече. Да отидеш на панихида и да позволиш да освиркват опечалените - защото честването на 19 февруари не е нищо повече от панихида. Така, както се събираме на четиридесетте дни, на трите месеца, на година на свой починал близък, така се събираме и на 19 февруари. За мъртвия, казват българите, или добро, или нищо. И изведнъж всички тези, които са дошли да почетат Левски (въпреки моето отношение към него, различно от общото, аз не съм отишъл и няма да отида да оскверня нито гроба, нито опечалените), за разлика от летеца... Хайде, на него толкова му възпитанието. Ама поне не са ли го учили, че не може така слепешката да се доверява на своите пиари. Хайде, той няма отношение към книгите, защото нищо не е направил още за изгорялата в родното му село библиотека на Читалището, но поне учителите му... Спомням си навремето какво казваха моите учители в Габрово - Борисова, Димов, Пенева, Вътев, Пангарова - та казваха, че не е хубаво да правим нещо, защото хората щели първо да си кажат: "Кой учител ги е учил на това?"... И не си позволявахме подобни неща точно заради тях. Заради тях и родителите си - да не ги срамим. Срамът бе по-силен от пердаха, от дърпането на ухото, от ... Срамът да не изложим тези, които са ни възпитавали - учители и родители. Вас, господин Радев, кой ви е възпитавал така. Родителите или учителите. Или и родителите, и учителите... Ами тогава да попитам - а тях кой ги е възпитавал, тях кой ги е възпитавал. И не е ли имало кой да ви каже (не мога дори да напиша "Вие" с главна буква), че падането със самолет не носи такива последствия след себе си, както падането от венерин баир... От венерините баири може и стада да подкараш, и срам да береш - те самите стада оттам са срамни... И цял живот душата ти натъртена да ходи... Не мога да повярвам, че заветната височина на един летец е един баир, пък бил той и венерин... Ами, това е...


P.S. Страшното в случая не са вашите лични отношения. Важното е, че те унищожават държавническото мислене. Но е казано, че рибата се вмирисва откъм главата. В този смисъл, господине, не бяхте ли вие държавния глава на Р. България. Тогава се дръжте като глава на Държавата, а не като главатар...

Няма коментари: