петък, 21 февруари 2020 г.

АСФАЛТЪТ, ЗА РАЗЛИКА ОТ СВЕТЛИНАТА, СЕ ЗАПЛАЩА

И за винетните стикери, разбира се. Разбира се, за винетните стикери. Защото освен от близките на София населени места не искат да плащат вече и хората от околните на Пловдив села. Защото работели в Пловдив. И не искат да ползват градски транспорт. Но работят от едно населено място десет-двадесет човека в общинския център. Останалите. Останалите я нямат кола, я нямат нужда да пътуват до Общинския или Окръжен център през ден, през два. Но сега ще трябва да плащат неплатените винетни стикери на своите съселяни, защото пътищата трябва да се поддържат. И те няма да се поддържат от АПИ, а от общините. А общините откъде ще вземат пари за поддръжка - ами от данъците. А данъците кои ще плащат - всички. А тези, които работят в града и ще ползват без винетни стикери пътя до него ще дадат ли от заплатата си на съселяните си, които им плащат не удобството, рахата им плащат... Лукса. Прищевките. Щървалъците им плащат. И ще започне едно криене на данъци. А как се крие данък - чрез сива икономика. А където има сива икономика няма събираемост ни за Общинския, ни за Държавния бюджет. И всички тези, които сега са излезли да протестират пак ще излязат, ще къртят павета, разрушавайки градската инфраструктура. И ще псуват Правителството, че не се е справило. А правителството не се е справило, защото е било меко - направило е отстъпка от икономическата обосновка за местните данъци и такси, за ТОЛ системата, за Републиканския бюджет... Защото няколко човека - защото иде реч не за всички жители на населеното място, а за неголям процент от живеещите и работещи навън жители - та тези няколко човека са се изтъпанчили и са казали, че не е честно точно те да плащат винетни стикери, защото работели... И били туптящото сърце на българската икономика. Аман от туптящи сърца в България - и всички те бият с пулса на епохата и времето. И изведнъж виждаме, че единственото, което се е променило от 1989 година насам е свободата не на словото. Не. Свободата да натякваш на Държавата, че ти е била мащеха. И свободата да хленчиш - даже и протестите ни са форма на хленч, а не на позиции, на философии, на сблъсък на мнения... И някак ми се иска да кажа, че демокрацията се променя от нас самите. Първо ние трябва да се променим. И да разберем, че "светли пътища" ни обещаваха само в комунизма. Сега иде реч за асфалтови пътища, а асфалтът, за разлика от светлината се заплаща...Ами, това е...

Няма коментари: