ЗА "СТО КИЛОГРАМА ПО-КЪСНО"

ЕТО КАКВО НАПИСАХА ЗА КНИГАТА МИ "СТО КИЛОГРАМА ПО-КЪСНО" ТЕЗИ, ОТ КОИТО СЪМ СЕ УЧИЛ:

Благодаря ти, Доне. Много ми се иска да пусна и това, което нашата учителка по литература другарката Пенева е написала за "СТО КИЛОГРАМА ПО-КЪСНО". Ще я питам... Позволявам си (с разрешение на другарката Пенева) да пусна на стената и това, което тя ми написа за книгата. Ако знаете само какво значи учител да напише нещо за теб извън бележника...

БЛАГОДАРЯ ВИ...

Има книги, които четеш и не ти се иска да свършват, защото историите разказани вътре са те върнали в собственото ти детство, в ученическите години и хората, за които се говори лично ги познаваш. Такава е и най-новата книга на Христо Стоянов "Сто килограма по-късно" със събрани разкази от по-стари книги и добавени и нови. Но за да ги усетиш по-добре, трябва да си ги и преживял. Христо или Ичо, по габровски, ми беше комшия и живееше през една къща от нас в квартал Дядо Дянко на Габрово. Макар и с 8 години по-малък от мен, все пак сме играли заедно и дори сме учили в едно и също училище. Благодарение на неоспоримия му талант на разказвач и невероятната му памет историите станали преди 50-60 години оживяха пред мен с пълната си сила и мощ, неподправени и реални, до болка познати...Три дни живях с детските си спомени, видях отново баба Йова артистката, дядо Христо, Велчо фотографа и жена му Цанка, Досьо полковника, любимата ни библиотекарка Танчето Катинчева, каменаря Георги Голчев, красив, строен мъж и най-вече незабравимия ни учител по физика Димо Мянков Димов, в който бяхме влюбени всички ученички...Жалко, че много от описаните в книгата герои вече не са между живите, но те имат деца и внуци, които с радост биха се потопили в тази чудна и много достоверна книга. Благодаря ти, Иче, за разказите: "Искам си образувателите", "Четене", "Скокът", Басейнът", "Сватба по габровски", "Да си отидеш пеш на погребението", както и "Паралелният живот", които за мен са шедьоври. Очаквам още разкази и знам,че твоята памет ще ги роди!

                                                     ДОНКА БОТЕВА

Ей, Христо! Благодаря!

Три дни прекарах насаме с твоята книга,,Сто килограма по-късно".Бях с тебе в твоето детство,но бях и в моето.В далечните години между 1942 и1948 живеехме в стъкларската фабрика, която още не се наричаше,,Коста Стоев", срещу къщата на баба ти Йова, която още не беше баба.Така че познавам лично местата и всички герои от твоите разкази.

Но това не е основното качество на книгата ти.Това е само един бонус към моето преживяване.Тя ще е интересна и за другите хора, заради своите (твоите) качества.

Твоето семейство, твоето образование и твоите,,образователи"може би са поставили основите и са(сме)ти дали начален тласък,но основната работа ти си свършил сам и то,, въпреки". Бурният ти живот е изиграл ролята на,, твоите университети"(както казва М.Горки)

Хубавото е, че ти не само си гледал,но си и виждал, не само си слушал но си и чувал,мислиш,съобразявал.Така си натрупал съкровище от думи,образи, спомени,а Бог ти е дал таланта като бръкнеш в съкровищницата да извадиш необходимия ти образ, случка, мисъл и да го облечеш в думи (Боже, какъв богат речников запас имаш)да го анализираш,да го направиш интересен за хората.

Удивлявам се на богатството на езика ти, на умението да си служиш с изразните му средства,да проповядваш ненатрапчиво морал и етика!

И още много може да се каже за тези избрани разкази,но аз не съм литературен критик,а само една обикновена учителка (не обичам да ми викат,,бивша"", затова ще ти кажа само:,, Браво!Давай напред все така!!!

                                               НЕДКА ПЕНЕВА