НАИСТИНА ЛИ ЖИВОТЪТ Е ТОЛКОВА БЕЗСМИСЛЕН

Наистина ли е толкова безсмислен животът? Живееш го като безсмъртен, като толкова безсмъртен го живееш, че накрая не можеш да усетиш дори, че си умрял. Защото смъртта не се усеща от мъртвия, от живия смъртта се усеща. Има хора, с които си живял цяло детство, после не сте се виждали цяла младост... И един ден някой ви казва, че някой от тях си е отишъл. Дори не ти става мъчно. Леко я възприемаш тази смърт. Бях писал някога, че човек не оплаква мъртвия, оплаква себе си без него като жив. За онзи, с когото не си се виждал цяла младост не ти се доплаква дори. А този, който ти е тровил допреди миг живота... И изведнъж ти става мъчно, че точно той си е отишъл. Защото животът опустява. Твоят живот опустява - него кучета го яли. Кучета го яли него, ама ти без него какво ще правиш. Защото животът е осезаем благодарение на него. И сега си мисля - пандемия. Карантина. Хленч. Обездвижени. Всеки ден чакаш не да се разболееш. Не. Чакаш да не се разболееш, защото са ти втълпили от медиите, че ти си следващият. Не може да не си следващият. И живеем почти като мъртъвци. Единственият начин да усетим смъртта не е да умрем. Тогава няма да я усетим. Единственият начин да усетим смъртта е да очакваме да... оживеем и днес. Защото сме приели смъртта не като неизбежност. Не сме я приели като неизбежност. Защото, каквото и да правим, тя няма да ни се случи. Така сме устроени. Такава ни е природата. Защото сме приели просто смъртта. Защото знаем, че тя вече не засяга другите. Тя става второто ни аз. И губим вкус. Цвят. Обзема ни безразличието. Първият признак на смъртта е безразличието. Все ни е едно какво ядем, все ни едно дали ще те набие мъжът ти... Напротив. Това те кара да усещаш, че живееш. Болката. Болката... О, болката. Лакмусът на инстинкта за самосъхранение. Усещаш ли болка - жив си. Иначе привикваме със смъртта. Привикваме със смъртта. Колкото по-дълго живеем като умрели, толкова повече увеличаваме времето на смъртта. Защото нейното царство е от живота нататък. Но до нея има още време. Има още време...